Впрягали камили за жътва в Добруджа

Камили са използвани за земеделска работа в Добруджа в началото на миналия век. За това свидетелстват архивни снимки и картички. Някои се съхраняват в Регионалния исторически музей в Добрич. Такава снимка може да се види и в бившия дворец “Царска Бистрица”

Екзотичните животни са впрягани за работа из нивите на богатата земеделска фамилия Холевич. Балчишкият предприемач доставял двугърбите от Азия и жънел с тях в полето, заедно с конете и мулетата. Инвестицията била оценена като изключително успешна от местните зърнопроизводители, защото камилите издържали на сухия режим в безводна Добруджа.

Камилите от вида Бактриана се използват за месо, мляко и вълна. Издържливи на безводие и силни като впрегатни животни, се оказват особено подходящи за тогавашна Добруджа.

Те са влезли в историята на българското земеделие и са своеобразна емблема на рода Холевич. Камилите в Добруджа са запечатани на пощенски картички за спомен от посещенията на заможни туристи в чифлиците на Холевич в добруджанските села Септемврийци и Белгун.

Според специалиста по стопанска история на Добруджа, Цветолин Недков, само за фамилията Холевич има данни да е отглеждала камили за земеделски дейности. Краеведи обаче изтъкват доводи, че е възможно в района да са се отглеждали камили още по турско време.
Гостите на чифлика в Белгун не пропускали да се снимат с камилите

Историческите данни сочат, че камилите са докарани в Добруджа от основателя на рода тук Жечо Холевич. Той е първият българин, който се заселва в с. Белгун. Родът Холевич е от Котел. Според краеведа Антон Карамфилов, той е генетично свързан с този на Г. Стойков Раковски.

Наскоро след идването си през 1830 г. Жечо Холевич купил няколко камили. Според някои източници – от Кавказ, а, според други, ги доставил от Египет. Използвал ги за земеделска работа. По-късно потомците му ги развъждали в чифлиците в Септемврийци и Белгун. Успоредно с камилите, земята в чифлиците се е обработвала и с модерна техника. Данните сочат, че още през 1893 г. Холевич доставят модерни земеделсски машини – жътварки, сноповързачки и косачки “Валтер Вуд”, както и първите вършачки и трактор. Братята Холевич правят и други нововъведения. През 1894 г. в стопанството им е въведено изкуственото осеменяване на птиците. Това е първият инкублатор не само в Добруджа, но и в страната, твърди краеведът и зооинженер Георги Топалов.

Камилите обаче остават емблема на рода Холевич. Списание “Целина” посочва, че през 1894 г. в чифлика в с. Септемврийци е имало 18 камили. Най-много от тези животни е имало през 1908 г. – 46 броя. През 1935 г. в Белгун има пет камили. В тази група е и едно мъжко животно, докарано от друго място. С това се е целяло опресняване на кръвта и избягване на кръвосмешението, както и опасността от израждане на камилите. Развъдните камили в чифлиците на Холевич са били двугърби, от от азиатската порода Бактриана. По-късно животните излизат от работния процес и остават обект за любителските очи на гостите на чифлика.
Разходка из чифлика на братя Холевич в Белгун

В книгите си Г. Топалов посочва, че през 1935 г. в селото е организирано посещение за запознаване с камилите. По този повод един от присъстващите дава подробно описание на това посещение като пише:

„Въпреки толкова скромната местност, известността на малкото селце Дуранлар /Белгун/ е толкова голяма, че е минала границите на окръг Калиакра. Много автомобили спряха в Дуранлар и много официални лица слязоха от тях в тази затънтена местност, за да видят нещо толкова рядко в Румъния – камилите “Бактриана”. Развъждането им тук се налага от качествата им като домашни животни. Те се използват за вълна, мляко и месо, но основното им предназначение е жива теглителна сила. Тези са едни от домашните животни, които твърде рядко боледуват, съвсем невзискателни са към храната, даже се задоволяват само с тръни, един чифт камили заменя два чифта волове. Много добре служат за обработване на земята и особено за засяване понеже се движат много равномерно.”

Камили в Белгун има до 1946 г. като последните три са продадени на зоологически градини в страната.

В спомените на д-р Кунчева от Добрич, нейният прадядо Хаджи Гено Холевич имал 40 камили, с които обработвал земята в чифлика в Септемврийци. Майка й разказвала как като деца дразнели камилите в чифлика, а те ги плюели, чак ги обливали. След възвръщането на Добруджа към България през 1940 г. когато ходила в чифлика, камили вече нямало. От тези екзотични животни имало запазени само в чифлика в Белгун. Съпругата на Петър Холевич от чифлика в Белгун разказвала, че когато отишли в зоологическата градина в София, камилата там познала стопанина си и сълзи закапали от очите й.
Жътва с камили в чифлика на Холевич в Добруджа – снимката може да се види в бившия дворец “Царска Бистрица”

Чифликът в Септемврийци бил обявен като най-добре уреденият за времето си. Никола Холевич бил депутат и чакал Фердинанд да му дойде на гости, но Балканската война започнала и това осуетило височайшето посещение. След национализацията връзката на хората от рода й със земята е прекъсната и сега никой от тях не се занимава със земеделие.

Вече покойната проф. Йорданка Холевич, разказваше, че има спомени от посещенията си като дете в чифлика в село Белгун. Семейството й живеело в Каварна и Варна и посещавали чифлика от време на време. Камилите не били екзотика или въпрос на престиж за фамилията, а проява на усет и начин за справяне с реалностите на добруджанската природа и са принос в българското земеделие.

Свързани статии