Начало Новини 56 селища са изчезнали от картата на област Добрич за един век

56 селища са изчезнали от картата на област Добрич за един век

Ябълково, Мальово, Дрян, Карвуна, Прелог, Горняк, Македонка, Момчил, Крушово, Орлово, Перловци, Орешник – това са само част от имената на селищата, които отдавна отсъстват от географската карта. Тяхната история е описана от краеведа Георги Топалов в книгата „Изчезнали селища от Добричка област през ХІХ и ХХ век”, чието второ и допълнено издание от 2009 г. се съхранява в Държавен архив-Добрич. За всяко от изчезналите селища Георги Топалов /1932-2015 г./ представя подробно проучване на тяхното място, посочва първи сведения за появата и за първите заселници, проследява развитието на  стопанския живот, образованието, църковното и читалищно дело. Някои селища са изчезнали още в годините на турското робство, като  Ташийол, между селата Сърнено и Белгун, и Кара агач – до с. Спасово. Други са заличени по време на Руско-турската война, трети са изчезнали в годините на румънската окупация. Част от населените места изчезват в най-ново време, в  годините на социализма, посочва в предговора на изданието журналистът Йордан Дачев.

      Най-много изчезнали селища има в община Генерал Тошево – 18. От картата на община Добричка са заличени 14 селища, в Каварненско те са 9, в Балчишко – 8,  а в  общините Тервел, Крушари и  Шабла  – по няколко. Общият им брой е 56.

    От изследването на автора става ясно, че в миналото на всяко от тези селища  има интересни и любопитни събития. Така например, с. Горско, община Добричка, е било околийски център от 1880 до 1882 г. В с. Прелог /което се е намирало близо до Стожер и Дебрене/, имало църква /параклис/, а на мястото и до днес има следи от средновековна крепост.  От някогашното село Карвуна, община Балчик, днес е останала само едноименната Държавна психиатрична болница. В годините на румънската окупация властите са тормозели много местните хора и те започнали да се придвижват към старите предели на Отечеството. Но окончателният процес на заличаване на с. Карвуна започва в началото на 50-те години на миналия век. Хората се изселват главно в близкото с. Соколово и в Балчик.

       В с. Мальово /Кара Насуф/ някога е имало чифлик, залязъл след 1944 година. Сред известните за времето си чифликчии е бил и Кръстю Загорски, който умира млад и за чифлика започнала да се грижи жена му – Тона Загорска. Тя била буйна и храбра жена, носела винаги огнестрелно оръжие със себе си и често налитала на бой с мъжете, разкрива страници от миналото авторът на книгата.

     Село Дрян, община Генерал Тошево, сега е известно с това, че на мястото му има язовир Дрян. В това село само за няколко десетилетия от края на ХІХ и началото на ХХ век са били разкрити четири училища – татарско и турско в годините 1894 и 1895 г., българско – открито през 1906 г., и румънско – през 1919 г., посещавано от българчета и татарчета. Село Дрян присъства и в творчеството на Йордан Йовков, който в началото на века е учителствал в близките села на тогавашната Каралийска /Красенска/ община, посочва Георги Топалов. Певецът на Добруджа е споменал името на село Дрян /със старото му име Дурасии/ в разказа си „Другоселецът”, а в разказа си „Измама” е споменал вятърната мелница в края на селото.  

    Село Ябълково е било разположено близо до с. Карапелит. Населението му започва да се изселва след 1950 г., когато се основават ТКЗС-тата. В края на ХХ в. от някогашното село е останала само местност със същото име – Ябълково.

     Демографските процеси през последните години показват отрицателен прираст и това означава, че предстои да изчезнат, да бъдат ликвидирани и други селища, предрича Георги Топалов. По данни на статистиката от 2017 г., в област Добрич има 14 населени места с по не повече от десет жители. А в балчишкото село Брястово живее само един човек.

Снимки: ebridge.info