56 селища са изчезнали от картата на област Добрич за един век

Ябълково, Мальово, Дрян, Карвуна, Прелог, Горняк, Македонка, Момчил, Крушово, Орлово, Перловци, Орешник – това са само част от имената на селищата, които отдавна отсъстват от географската карта. Тяхната история е описана от краеведа Георги Топалов в книгата „Изчезнали селища от Добричка област през ХІХ и ХХ век”, чието второ и допълнено издание от 2009 г. се съхранява в Държавен архив-Добрич. За всяко от изчезналите селища Георги Топалов /1932-2015 г./ представя подробно проучване на тяхното място, посочва първи сведения за появата и за първите заселници, проследява развитието на  стопанския живот, образованието, църковното и читалищно дело. Някои селища са изчезнали още в годините на турското робство, като  Ташийол, между селата Сърнено и Белгун, и Кара агач – до с. Спасово. Други са заличени по време на Руско-турската война, трети са изчезнали в годините на румънската окупация. Част от населените места изчезват в най-ново време, в  годините на социализма, посочва в предговора на изданието журналистът Йордан Дачев.

      Най-много изчезнали селища има в община Генерал Тошево – 18. От картата на община Добричка са заличени 14 селища, в Каварненско те са 9, в Балчишко – 8,  а в  общините Тервел, Крушари и  Шабла  – по няколко. Общият им брой е 56.

    От изследването на автора става ясно, че в миналото на всяко от тези селища  има интересни и любопитни събития. Така например, с. Горско, община Добричка, е било околийски център от 1880 до 1882 г. В с. Прелог /което се е намирало близо до Стожер и Дебрене/, имало църква /параклис/, а на мястото и до днес има следи от средновековна крепост.  От някогашното село Карвуна, община Балчик, днес е останала само едноименната Държавна психиатрична болница. В годините на румънската окупация властите са тормозели много местните хора и те започнали да се придвижват към старите предели на Отечеството. Но окончателният процес на заличаване на с. Карвуна започва в началото на 50-те години на миналия век. Хората се изселват главно в близкото с. Соколово и в Балчик.

       В с. Мальово /Кара Насуф/ някога е имало чифлик, залязъл след 1944 година. Сред известните за времето си чифликчии е бил и Кръстю Загорски, който умира млад и за чифлика започнала да се грижи жена му – Тона Загорска. Тя била буйна и храбра жена, носела винаги огнестрелно оръжие със себе си и често налитала на бой с мъжете, разкрива страници от миналото авторът на книгата.

     Село Дрян, община Генерал Тошево, сега е известно с това, че на мястото му има язовир Дрян. В това село само за няколко десетилетия от края на ХІХ и началото на ХХ век са били разкрити четири училища – татарско и турско в годините 1894 и 1895 г., българско – открито през 1906 г., и румънско – през 1919 г., посещавано от българчета и татарчета. Село Дрян присъства и в творчеството на Йордан Йовков, който в началото на века е учителствал в близките села на тогавашната Каралийска /Красенска/ община, посочва Георги Топалов. Певецът на Добруджа е споменал името на село Дрян /със старото му име Дурасии/ в разказа си „Другоселецът”, а в разказа си „Измама” е споменал вятърната мелница в края на селото.  

    Село Ябълково е било разположено близо до с. Карапелит. Населението му започва да се изселва след 1950 г., когато се основават ТКЗС-тата. В края на ХХ в. от някогашното село е останала само местност със същото име – Ябълково.

     Демографските процеси през последните години показват отрицателен прираст и това означава, че предстои да изчезнат, да бъдат ликвидирани и други селища, предрича Георги Топалов. По данни на статистиката от 2017 г., в област Добрич има 14 населени места с по не повече от десет жители. А в балчишкото село Брястово живее само един човек.

Снимки: ebridge.info

Свързани статии