Втора младост. 100-годишен юбилей отпразнува дядо Никола от с. Спасово

Своя 100-тен рожден ден чества вчера – 21 май, Никола Петров Вълчанов от генералтошевското село Спасово. Пищното тържество се състоя в базата на семейство Катранджиеви, тъй като само там имаше достатъчно място за всички роднини, приятели и гости на рожденика-столетник.

Никола Вълчанов пристигна последен, впечатлявайки с безупречния си външен вид – елегантно облечен с панталон, риза и задължителната шапка. Движейки се само с помощта на бастун – повече за респект и достолепие, той поздрави всички гости и зае своето централно място на отрупаната за тържеството му маса. За вековното си честване юбилярят получи много подаръци и пожелания, а паметните моменти бяха запечатани в многобройни кадри – за поколенията.

Сред гостите на събитието беше и кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров. Той връчи поздравителен адрес на рожденика и му подари куп подаръци – цветя, голяма кошница с плодове, чудесна статуетка на орел и скромна парична сума.

Един от най-впечатляващите моменти по време на тържеството беше краткия поетично-сатиричен рецитал, в който дядо Никола изуми всички със своята памет, рецитирайки хумористични стихотворения – подбрани от самия него.

През последните години, дядо Никола има апетит като на тийнейджър, пийва си по малко ракия всеки ден, обича и биричката. Има проблем единствено със слуха и казва, че се чувства много добре. Гостите, които уважиха рождника-столетник, му обещаха, че е огромна радост ще дойдат с още повече подаръци и на 111-годишния му рожден ден.

Никола Вълчанов е роден на 21.05.1919 г. в село Александър Стамболийски. Произхожда от земеделско семейство, което е отглеждало животни – овце, свине, крави и волове. Учил е в румънско училище в селото до четвърти клас. На 13 години отива да учи занаят в Кара Юмер (Негру Вода) – като сарач. Шие амуниции за животни от Негру Вода, отива в Мангалия и една година работи там като сарач. Връщайки се от Мангалия, идва в село Спасово при Георги Попов и пак работи като сарач.

На 20 години учи занаят във Варна за хлебар, след което отива две години в казарма в Добрич, където упражнява професията хлебар. След казармата се завръща в Александър Стамболийски и също работи като хлебар. По време на Втората световна война е мобилизиран във Виница (Варна).

Жени се през 1942 г. за Станка Иванова, която от 2003 г. е покойница. Има две дъщери, четирима внуци и трима правнуци. През 1969 г. заедно със семейството си се преместват да живеят в село Спасово, където дядо Никола продължава да работи като хлебар. По-късно започва работа като млекар във Втора бригада в местната кооперация и така до годината на пенсионирането си.

Източник: toshevo.org

Свързани статии