Стенни мозайки с позлата откриха при разкопките на античния град Залдапа

Приключиха археологическите разкопки на най-големия римо-византийски град във вътрешността на Северна България и Добруджа Залдапа. Те се провеждат за шеста година. За втора година разкопките се осъществяват от международен българо-канадско-френски екип, съобщи проф. д.и.н. Георги Атанасов, който е техен ръководител. Съръководители от страна на канадскоо-френския екип е проф. Никола Бодри от университета в провинция Квебек в Канада и доц. Доменик Моро от университета в Лил, Франция. От българска страна заместник-ръководители са доц. Албена Миланова от СУ „Св. Кл. Охлидски“ и д-р Йото Валериев.

По думите на проф. Атанасов, Залдапа е най-големия римовизантийски град във вътрешността на Добруджа и Северна България и водещ център на християнството в Добруджа. Той е родното място на забележителния Виталиан – византийският военачалник, оглавил два бунта срещу централното правителство и обявил се за император. Той вдига въстание на религиозна основа срещу император Анастасий, който се подвежда по монофизитизма – ерес във Византия. Виталиан общува тук с т.нар. скитски или добруджански монаси, за които много малко се знае. Това са интелектуалци, богослови и писатели, които ходят в Рим, срещат с папата, водят битки с ересите и особено срещу Анастасий. Виталиан на два или три пъти атакува Константинопол, но не успява да го превземе.

Откритата в Залдапа ранно-християнска базилика, е първата в Северна България с безспорно доказана стенна мозайка. Именно впечатляващите стенни мозайки са най-ценното откритие от разкопките през това лято.

„Вече имаме стотици кубчета от стенна мозайка. Цялата обсида буквално е греела в тази огромна мозайка. Вече имаме и много позлатени кубчета от нимбовете на светците”, сподели проф. Атанасов.

Това е и първата базилика, която е свързана и започва направо от крепостната стена. „Имаме идея, че това е свързано с извора за светена вода в подножието. Не е изключено този извор да е бил трансформиран в аязмо – извор за светена вода. Има тунел, който стига точно пред началото на базиликата и вече разкрихме една от стените. Тази връзка е знакова”, счита той.

Раннохристиянската базилика е широка 21 метра, а на дължина достига 54 метра, като през това лято започна и разкриването на крипта за свети мощи под олтара, каза професор Атанасов.
„Една от хипотезите е, че това е сакрално натоварено място в крепостта. Моята хипотеза е, че е свързано с извора за светена вода, който е център на култ”, сподели проф.  Атанасов. Една от поетичните хипотези води до това, че вероятно Виталиан е насочил огромни ресурси в родния си град.

„Залдапа е без аналог – всички три базилики, които досега са открити, имат големи крипти за свети мощи. Най-голямата се намира в Епископската базилика, която е и най-голямата в България. Базилика №1 е с голяма крипта – 1,8 на 1,2 м. Оказа се, че тази базилика също има голяма крипта за свети мощи. „Няма друг град на Балканите, където всяка от големите базилики да разполага с голяма крипта за светени мощи. Това също поставя много въпроси. Значи, градът е наситен с Богоспасяемост. Все още няма индикации чии са били мощите. В Залдапа няма регистрирани светци-мъченици. Но, Томис /Констанца/, като столицата на провинцията, е градът с най-много регистрирани мъченици на Балканите /около 130/. По онова време, епископът на Залдапа е бил подчинен на архиепископа на Томис. Не е изключено  архиепископът да е предоставил за строителството тези мощи, но това си остава една хипотеза. Големите крипти са реалност, която не може да се подмине и трябва да се търси обяснение за съсредоточването на такава святост в този град”, разказа проф. Атанасов.

„Това е обект, който ни позволява да проследим два много важни основни процеса, които се случват по римската граница – процеса на милитаризация и на християнизация, които вървят паралелно. Това също ни дава възможност да добавим много нови детайли, да научим много нови неща, които ще имат отношение към историята на римската граница”, посочи проф. Никола Бодри.

По думите му, археологическият обект, който вече е представян на редица международни форуми, става все по-популярен.
Залдапа – известен и като Добруджанския Помпей, заема площ около 40 хектара и е най-големият античен град във вътрешността на Добруджа. Първите сондажи на мястото прави Карел Шкорпил.
Част от финансирането на проучванията в размер на 250 000 канадски долара, са личен проект на проф. Никола Бодри. Финансирането е от канадския фонд за научни изследвания.

“От френска страна, финансирането е от университета в Лил чрез френския национален фонд за научни изследвания – половината от това, което дава Канада”, съобщи Доминик Моро от университета Лил във Франция.

„Този проект е доста по-мащабен и включва дейности с различни страни и Залдапа е само една малка част от този по-мащабен проект за проучването на християнизацията на римската граница”, добави той.

„Преди да започнат тези разкопки много малко хора в България и извън нея бяха чували за Залдапа, а сега е известна навсякъде. Представена е на различни международни и световни форуми, на които се събират най-големите специалисти. Участниците в проучванията също са активно участващи в тези форуми. Поддържат се електронни сайтове, платформи. Става доста популярен. Български студенти във Франция са научили чрез интернет за проекта и същп кандидатстваха”, каза още Доменик Моро.

Една от най-представителните базилики от V-VI век в българските земи – в античния град Залдапа, е греела във великолепието на стенни мозайки с позлата.

“Миналата година бях открити 100-200, а тази година 3500 тесари. Това са малки квадратни плочици, което ни и насочи, че са част от стенната мозайка. Около 60% от тези тесари са стъклени, 30% са мраморни и варовикови в различни цветове – зелени, тъмночервени, кафяви, черни. Това съобщи Фил Милс от Англия, който се занимава с обработката на движимите находки.

Фрагменти от откритите тесари

И намерените фрагменти от мраморната ажурна ограда на абсидата свидетелстват за великолепието на базиликата, която може да бъде сравнявана с храмове от това време в Константинопол, Равена, Сполето, разказаха от международната археологическа експедиция.

Историята на Залдапа сочи, че в миналото е бил голям римски град, който през VI век бива напуснат и оттогава остава необитаван. Селищата се преместват наоколо, а големият град бива естествено консервиран.

През годините, Залдапа е бил обект на много иманярски набези – основно през 20- и 21 век. След старта на разкопките през 2014 година набезите спират. Иманярите са търсели основно светите мощи, тъй като те обикновено са в реликварий със скъпоценни камъни.

Предстои да започне работа и по петата базилика. Ще се правят спасителни проучвания, за да се засече дали е базилика, тъй като е открита чрез картите на Гугъл (Google Maps).

Северната порта на Залдапа, от която тръгва пътят към Констанца, разкрива екипът, ръководен от Браим Мбарек – специалист по спасителна археология от Страсбург. Мбарек работи към частно археологическо дружество за извършване на спасителни проучвания, главно в градски условия. Специалист е в Римската фортификация. По думите му, първоначалният й строеж се отнася към края на трети-началото на четвърти век. За тези две години от проучванията успяхме да различим четири етапа на преустройство. Те, от една страна потвърждават наблюденията на Карел Шкорпил, и позволяват да ситуираме добре Залдапа в цялото множество от околни крепости в Добруджа. „Дава ни възможност да разберем как един имперски модел е бил адаптиран към локалната ситуация. Първоначално имаме изграждане на една порта с две отделни кули в двете страни. Тя е била разрушена, вероятно в 5 век при вражеска атака от хуните. След това портата е възстановена, но с по-небрежен градеж. Третия етап на преустройство отнасяме към 5-6 век, когато изцяло се променя този първоначален модел – вече имаме една обща кула над вратата. Това е модел, който наблюдаваме и в останалите крепости в Скития. Вероятно, това показва тенденцията, „че в този период е имало нужда от поддържане на мрежата от фортификации, но с намален ресурс. Вероятно е изградена по времето на император Диоклециан и Константин, а голямото преобразуване е към управлението на Юстиниян Велики – в първата половина на 6 век”, разказва Браим Мбарек. В последните дни е открита и централната канализация на града с уличната настилка и каналите отдолу, както и пътя по който канализацията е извеждана извън крепостните стени.

Международната експедиция планира да направи сканиране на античния град с лазерна техника, за да обобщи събраните до момента научни данни за Римския свят.

Свързани статии

Оставете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде публикуван. Required fields are marked *