Шафранът в Добруджа е у дома си

Те са Денислава и Младен – млади хора, превърнали хобито на Младен в бизнес за Дени. А хобито му е – шафранът. Говорят за него с такъв ентусиазъм и професионализъм, че веднага става ясно колко им харесва да се занимават с това, макар и Младен да участва вече само, като консултант 

– Как реши да се занимаваш с шафран? 

Младен: На шега и от любопитство. Баба ми все се оплакваше от високо кръвно, висок холестерол и всякакви други болежки, а аз наскоро бях чел за лечебните свойства на шафрана. Предложих й да си засадим в двора на село няколко квадратни метра. Тя прие с удоволствие, защото хем щяхме да си отглеждаме лекарство, хем щях да ходя по-често при нея. Така и направихме. Приятелката ми идваше с мен и се включваше на шега, но после се запали и реши да се занимава по-сериозно. Така, преди 5 години купи и засади грудки на по-голяма площ. Аз останах като консултант, защото няколко години преди това се интересувах и проучвах всички подробности около това растение. Тогава нямаше много информация, а и малкото, която имаше, беше 60-70 процента невярна, защото беше написана от хора, които никога не са се занимавали с отглеждането на шафран 

– С колко започнахте? 

– Младен: В началото започнах с около 100 квадратни метра, но после Дени засади още 5-6 хиляди грудки, голям размер, за да имаме продукция още същата година и да видим как е и какво ще се получи. Четох много, но наистина нямаше много информация и всичко сме правили на принципа опит-грешка и на собствен риск. Затова, след като го отглеждахме 2-3 години, решихме да го изследваме във френска лаборатория, за да разберем как сме се справили. Оказа се, че крайният ни продукт е първа категория, което много ни обнадежди и разбрахме, че сме се справили перфектно. Шафранът се развива много добре в добруджанския край. Почвата и климатът са благодатни за отглеждането му. Стига, на човек да му се занимава 

– Как се сади шафранът? 

– Дени:  Шафранът е вид минзухар, но култивиран и няма общо с дивия, който дори е отровен. Първата година го засадихме на вдигнати лехи. Грудките на шафрана се продават на размери. Варират от размер 1 до 14-15+. Ако купиш грудка малък размер, трябва да чакаш две-три години, за да имаш продукция.

– Колко струва една грудка? 

– Дени:  Варират. Има и много недобросъвестни хора, които продават некачествен продукт. Какво продават и те не знаят. Трябва да се купува само от проверени източници и да се изисква сертификат за качеството на продукта, който се извлича от тези грудки. Цената варира от около 5-6 стотинки – за най-малките, до 30-32 стотинки – за най-големите. Смесени, малки и големи, цената върви 13 до 20 стотинки.

– А кога се сади шафранът? 

– Дени: В началото засаждахме грудките през август, но по-късно установихме, че не е проблем да се садят през юни. Шафранът е растение, което обича топлината, но не обича много влагата. Влага му трябва през октомври, когато започне да се развива и да дава цвят. Ако грудката е голям размер, дава продукция още на първата година. След брането през октомври, грудката продължава да расте и прави една буйна трева, на която аз казвам „коса”. През май растението увяхва и грудката изпада в летаргия. И така докъм средата или края на септември, когато отново се връща към живот. Големите грудки още първата година дават и дъщерни, защото при нас условията са много благоприятни. Например, в Иран, където е меката на шафрана, почвата и климатът са различни и грудките се развиват много бавно. Докато при нас още първата година те започват да се размножават и от една грудка размер 10, засята предходната година, през май вече имаш поне 5-6 нови грудки. Шафранът се е приспособил тук много добре и зимата не му пречи, дори да има слана не е проблем. Важно е когато се берат близалцата, да е сухо.

– Какво са близалцата на шафрана? 

– Дени: Това са неговите тичинки, които са дълги и много фини. 

– Те ли са най-ценното в растението? 

– Дени: Те са най-важната част и същността на подправката, известна в цял свят. Макар че и цялото растение може да се изсуши и да се ползва. Правила съм и така, но тогава качеството е друго и не съм го продавала, а сме го използвали само за лична употреба.

– Всяка година ли разсаждате? 

– Младен: Не, могат да се разсадят и на четвъртата-петата година. Зависи също колко дълбоко са засадени. Ако се гледа в дългосрочен план, е добре да се засадят на около 15 см дълбочина, защото грудките дават дъщерни и при размножаването израстват нагоре, не надолу. Така, когато стигнат повърхността на почвата, не е добре. 

– A грудките, които са се размножили, продават ли се?  

– Дени: Могат и да се продават и така се печели от две места – от грудки и от шафран, но аз засега, ги разсаждам. 

– Друга обработка има ли? Плевене, копаене? 

– Младен: Първата година особено, когато много не знаехме как става – копаехме, плевихме на ръка, но вече съм му намерил лесното. Когато шафранът изпадне в летаргия и му увехне „косата”, тогава може да се третира с препарати срещу плевели. Но, само когато има листа над земята. Така си спестяваш много работа. А, и не наврежда на качеството на продукцията.  

– Колко голяма е площта с растенията, които отглеждате сега?

– Дени:  Разширих мястото до 1 декар. Дори записах да уча растителна защита, защото искам да се занимавам професионално. Засега не планираме да е повече, защото с тази площ можем да се справяме сами, без наета работна ръка- Само с помощта на семейството и близки. Има хора с доста – с около 20 декара, които трябва да наемат работна ръка. На шафрана това му е хубавото, че можеш да си го гледаш и сам в двора, в свободното си време

– Колко пъти се събират близалцата на шафрана? 

– Младен: Като цяло, работата по шафрана за цяла година – плевене, вадене на грудки, пресяване, бране и сушене, е месец-два. Брането на близалцата е около 1 месец, в зависимост от времето. През последните 5 години, като по часовник, брането започва на 10 октомври. Тогава е масовият цъфтеж и от една грудка, до края на сезона, израстват 40-50 до 60 цвята. На ден се късат хиляди бройки и на другия ден отново има почти толкова. Така, този килим от цветове, продължава около 2 седмици. Когато времето е благоприятно, има слънце и влага, цъфтежът продължава един месец интензивно. И е хубаво близалцата да се късат, когато растението още не е много отворено. Случвало се е и по два пъти на ден да берем. Приключили сме до обяд, да речем, и след обяд има вече нови отворени цветове. Важно е цветът да не е стоял дълго време на слънце, защото близалцата изсъхват и качеството им пада. Важно е също, когато се късат, да са без жълто-бели остатъци. Трябва да се къса само червената част.

– А сами ли го сушите или го давате някъде за сушене?

– Дени: Ние си го сушим. Купих лабораторна сушилня, защото се оказа, че най-доброто сушене става в такава. Втора употреба, българска. Произвеждали са се в България преди над 30 години за сушене на билки. Но, внимавахме да не са сушени много ухайни растения в нея, за да не навреди на шафрана. Пробвали сме в сушилня за плодове, но резултатът не е така добър. Намерили сме оптималното съотношение между градуси и време за сушене, за да имаме максимално добър продукт. 

Колко сух шафран се изкарва от 1 декар насаждения? 

– Младен: На третата-четвъртата година се изкарва над 1 килограм сух шафран. Но, ако имаш нужното количество грудки на декар. Трябва да са около 35-40 хиляди броя, за да се получи такъв добив. Някои достигат и до 50 хиляди грудки на декар.

А колко струва един килограм сух шафран? 

– Дени: Различно. Някои изкупуват на цена 4-5 лева за грам, което е много ниска цена за 1-во качество. Тук добра цена е 10-12 лева на грам, но в чужбина виждам цени от над 32 лева за грам – в Англия и други европейски държави

А може ли човек да си изнася директно за чужбина? 

– Младен: Има производители, които продават директно, имат контакти, но не споделят.

– Сертифицира ли се продуктът преди да се предложи за изкупуване?

– Дени: Задължително е. Особено, ако искаш добра цена. Няма как да стане без сертификат. 

– А кой го издава?

– Дени: Акредитирани лаборатории. Може и в институт в София, както и във Франция, където цените са доста по-изгодни.

Колко струва сертифицирането? 

– Дени: Изпращах за сертифициране във Франция и ми струваше около 250 лева, като се дава и 5 грама сух шафран за изследването. В България ми поискаха около 3 пъти по-висока цена и по-голямо количество шафран – не зная защо.  Затова всички сертифицират във Франция. 

Този сертификат за колко време е валиден? 

– Младен: Прави се година за година. Но, когато си спечелил авторитета на добросъвестен производител е ясно, че няма как от едни и същи грудки да произведеш некачествен продукт. Хубаво е да имаш минимум един сертификат. В магазините, например, продават шафрана на много висока цена, но с много неясен произход. Обявена е някаква страна на производство и нищо друго. Коя година е произведен, какво качество е, има ли сертификат – не е ясно? Тези неща не ги пише никъде и нямаш никаква гаранция за продукта. Шафранът има дълъг срок на годност – около 5-6 години, но все пак…

Кой изкупува продукцията в България? 

– Дени: Най-често други производители, които се занимават професионално, имат уредени пазари в чужбина и им е необходимо количество. Идеята е да се обединят по-дребните производители и да продават стоката без посредници. Като всеки производител представя сертификат за стоката си. Сега в края на месеца ще има нова среща в Стара Загора. Целта е организация на производителите на шафран на национално ниво, за да сме конкурентни на пазара, защото обединението е сила.

Расте ли изкупната цена на шафрана? Или сега, когато има повече производители е спаднала? 

– Дени: Няма разлика. Цените в България са едни и същи от доста време. Най-високата цена, за която имам информация, че е предлана у нас, е 33 лева за грам. Предлага се и в интернет на 20-25 лева.

– Как се съхранява изсушеният шафран?

– Дени: Всяка стъпка в производството е много важна. Една малка грешка или неглижиране на процеса може да влоши качеството. Затова от начало до край трябва да се отнасяш отговорно. Всичко е важно – садене, бране, сушене. Най-добре е изсушеният в лабораторна сушилня шафран да се затвори в херметически затворен буркан и да се остави на сухо и тъмно място, защото слънцето променя този характерен керемидено-червен цвят, който е важен. 

– Освен лилавите виждам и бели цветове. Те какви са? 

Дени: Пак шафран, но сме го селектирали сами. Изникнаха няколко бели цвята и  ги разсадихме. Близалцата на белия шафран са дори по-дълги и по качество не отстъпват на лилавия. 

–  Мислили ли сте да затворите цикъла? 

Дени: Имам такава идея – за още една стъпка в цикъла, но още нямам нищо конкретно. Това ще ме направи по-независим производител. 

За какво е полезен сухия шафран? 

Младен: За сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, холестерол, диабет, регулира теглото, против депресия. Не е панацея, но има много полезни свойства. Използва се на хапчета, в сладкарството и в близалки дори. В древността се е използвал и за боядисване на платове. Неслучайно е най-скъпата подправка в света. 

Поддържате ли връзка с други производители? Обменяте ли информация? 

– Дени: Преди бяхме малко хора, но сега има доста момичета и момчета, които се занимават с това. Дори наскоро имахме сбирка в Генерал Тошево, която организирахме във Фейсбук. Искаме да учредим сдружение, да се обединим, за да имаме повече сила на пазара и да се търси по-добра реализация на продукцията ни в чужбина.

– Прочетох, че има износ на наш продукт за Китай. 

– Младен: Това и аз съм го чувал, но не познавам някой който да е изнасял. Китай е огромен пазар и на него му трябва шафран с контейнери, иначе не си струва изготвянето на документи. Като стока за фармацията и като подправка режимът е по-строг и е много трудно. Говорил съм с китайци по въпроса, но за тях ние сме малки производители. Изнасяме грудки. Това за тях е по-добре, по-рентабилно и така могат да затворят собствен цикъл – от грудка до краен продукт.

– Иран ли остава най-големият производител?

– Младен: Да, но смятам, че нашият продукт е по-качествен. Купували сме ирански шафран и не мислим че е по-добър от нашия. Напротив!

– Дени, харесва ли ти да се занимаваш с производството на шафран? 

– Аз съм много ентусиазирана и се захванах много амбициозно. Имам планове как да разширя производството и да затворя цикъла. Запалих и майка си по това, тя също засади в градинката си в Добрич, баба ми на село – и тя. Трудът, който се влага, не е непосилен. Въпреки че хора много се плашат как ще се бере. Вярно е, че, когато видиш килима от цветове, малко се плашиш – береш, береш, а все на едно място стоиш, но не е кой знае какво. Когато стане така викаме роднините на помощ. Все повече хора се занимават с отглеждане на шафран, което е добре. Такива неща връщат младите хора на село. А, това е добро хоби и източник на доходи, макар и не голям. Но аз вярвам, че нещата ще се регламентират, а оттам ще се и подобрят. 

Диана СТЕФАНОВА

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *