В Добруджа искат да торят почвата с остатъците от преработка на лавандула

Собственици на дестилерии в област Добрич, които преработват лавандула и други етерично-маслени култури, настояват да имат възможността да използват растителните остатъци за влагане в почвата, а не те да бъдат третирани като отпадък. Това стана ясно на пресконференция в Добрич на народния представител и зам.-председател на комисията по земеделие в Народното събрание Йордан Апостолов. Проблемите по темата бяха споделени и от Ошнут Алиев и Таня Аптиева от „Консорциум Хебрал Ойл-Калиакра” в Каварна, които, според депутата, първи са сигнализирали за проблема.

Апостолов обясни, че растителните остатъци са определени като отпадък в наредба на Министерството на околната среда и водите. По нейната сила в област Добрич са извършени масови проверки на дестилерии и са им издадени предписания. Депутатът сподели, че според наредбата първоначално се налагат глоби, но може да се стигне и до затваряне на производства и отнемане на лицензи.

Говорим за екология, а караме собствениците да возят с камиони на 60-80 км тези остатъци до депото в Стожер, каза Апостолов. По думите му така се натоварва инфраструктурата, отделят се вредни емисии. От друга страна се запълва капацитетът на депото. След поискано от него експертно мнение от Община Добричка са отговорили, че една от клетките е пред запълване. „Не виждам защо трябва безумно да водим една политика – да носим тези остатъци и да запълваме капацитета на клетките депото с нещо, което може да бъде влагано в почвата. След известно време ще изревем, че депото е пълно”, посочи народният представител. По думите му от друга страна се натоварват финансово и дестилериите, защото извозването на растителните остатъци на курс е между 300 и 500 лева.

Проблемът в Добруджа е в голямото количество генерирана отработена суровина, която е абсолютно разградима и полезна, посочи Таня Аптиева. Тя сподели, че твърденията й са подкрепени от Университета по хранителни технологии в Пловдив, от Института по розата в Казанлък, от видни наши професори, а също и от водеща английска лаборатория. Анализите показвали, че растителните остатъци съдържат определени количества полезни вещества – фосфор, азот, калий и други, и при използването им биха подобрили почвата. Ползите били доказани и от международно изследване на Русенския университет, направено с американска помощ. Таня Аптиева каза още, че определянето на отработената суровина като отпадък задължава да се построяват площадки, да се извозват до депо за отпадъци, което оскъпява крайния продукт.

Йордан Апостолов обясни как може да се влага растителният остатък от преработката на етерично-маслените култури. Излизайки от дисталационния апарат той съдържа известно количество влага. После трябва да се депонира на площадка, която може да е и нива на самия производител. Да се отцеди и изсъхне, да се надребни и след това може да бъде вкаран в почвата като тор. „Тази маса е абсолютно стерилна и тя не съдържа живи плевелни семена за разлика от оборската тор, тъй като е пропарвана в казана”, подчерта народният представител.

Според Ошнут Алиев проблемът е изкристализирал тази година, тъй като сега са се увеличили многократно площите, засадени с лавандула – над 70 000 дка в Добричка област. Той посочи, че ако всички собственици на дестилерии си занесат растителния остатък в депото в Стожер, то ще се задръсти. За пример даде, че от 1 дка с лавандула растителният остатък е 600 кг. По думите на Алиев до сега всички дестилерии, които са по-изнесени от населените места, са го палили. „Но това не е най-добрият начин, това е пиратска работа. След като е доказано, че е полезно, няма смисъл да се правят излишни разходи и да се натоварва депото. По всички природни закони откъдето е излязло – там се връща”, допълни той.

Йордан Апостолов посочи, че искат промяна, за да работят всички дестилерии по правилата. До сега са работили или извън тях, или на ръба, допълни той.

На въпрос как са регламентирани нещата в Европейския съюз, Таня Аптиева даде за пример Франция, където производството на лавандула е много голямо. Хората връщат растителния остатък от там, от където е дошъл – на нивата, каза тя. 

Йордан Апостолов съобщи, че целта на инициативата е да бъде направена в най-кратки срокове промяна на наредбата на МОСВ, още преди да започне новата кампания за дестилериите в края на май. Той ще постави още през следващата седмица проблема пред парламентарната комисия по земеделие, чийто зам.-председател е, ще се търси становище и от Министерството на земеделието, храните и горите. Допълнително ще се обяви кога и къде ще се събират подписите, за да може през януари да се инициира промяна на наредбата.

Свързани статии