Крепостта Палматис край Тервел трябва да получи статут на паметник на културата с национално значение

Оценка на извършените през археологическото лято на 2019 година проучвания на Късноантична крепост Палматис в местност „Калето“ в землището на село Оногур бе проведена в изпълнение на заповед на министъра на културата Боил Банов, съобщават от Община Тервел. Председател на комисията бе Кирчо Апостолов – регионален инспектор в Главна дирекция „ИОКН“ в Министерство на културата, в състава й бяха Станислав Иванов – специалист-археолог в НАИМ-БАН, филиал Шумен и д-р Игор Лазаренко – гл. ас. в РИМ-Варна.

След извършения оглед на място комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите са насочени към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта отново са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев-археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от селата Балик и Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.

Разкрит е западният зид на атриума (голямо открито пространство, непосредствено над основните входни врати), в южна посока е открит централният вход към него и към екзонартекса, нартекса (притвора) и централният вход на наоса (основната зала на храма). Това е най-западната част на един християнски храм, отделен от храма с глуха стена. Допроучена е югозападната част от зида на атриума. В насипа са открити прозоречни стъкла, битова и трапезна керамика, фрагменти от тухли и керемиди.

Откритите добре запазени колони, бази и фрагменти от тях са доказателство за добре оформен портик, който е в една ос с централния вход към атриума. Недалеч от втората колона са намерени фрагменти от капители, украсени с полупалмети и релефно оформен кръст. Очертана е линията, върху която са стъпвали базите върху правоъгълни постаменти.

В резултат на извършената проверка комисията установява, че разкриваната епископска базилика в с. Оногур има висока научна, историческа и експозиционна стойност. Археолозите отбелязват, че е налице рядко срещата планова схема при оформлението на атриума, който е в една ос с базиликата и с четирите околовръстни портика. Предстои през следващите разкопки за бъде проучено как е оформен източният портик към екзонартекса на базиликата. За първи път у нас се документира последователността на изграждане на колонадата (база, колона, капител) посредством букви от гръцката азбука (А до Н – с цифрова стойност от 1 до 8). Размерите на храма, мраморния материал (пренесен вероятно от Мала Азия), вътрешните архитектурни решения, безкрайно красивите капители, деветстъпален синтрон и ред други открити структури са доказателство, че това е епископска базилика. Изградена е с много средства по времето на император Юстиниян Велики (527-565 г.). Според комисията, този паметник трябва да бъде причислен към паметниците на културата с национално значение, защото се откроява от всички проучени досега базилики – не само с размерите си (59х30 метра), но и с разнообразието в олтарната част и оформлението на атриума.

Извършените през 2019 г. археологически проучвания на обекта са финансирани със средства от Община Тервел в размер на 16 000 лв. и от Министерство на културата – 12 000 лв.

Свързани статии

Оставете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде публикуван. Required fields are marked *