2019 г. – Дойде ли краят на високите ренти в Добруджа?

Традиционно високите нива на ренти в Добруджа отдавна са „препъни камък” в отношенията между собствениците на земя и земеделските стопани. Темата е щекотлива и всеки дърпа чергата към себе си. И както винаги, в аргументите и на двете страни има истина, която ответната страна не иска да прозре. 

В Добруджа рентите нямат абсолютно никаква конкуренция с останалите райони на страната. През последните години собствениците на земя получават средно по 100 лв./дка. Има години и случаи, когато са изплащани средно по 120 лв./дка. 


Между 80 и 100 лева на декар – това е размерът на рентата през тази стопанска година собствениците на земя в Добруджа. Тези суми са с по 10-20 лева по-малко в сравнение с предходния сезон. Собствениците недоволстват, земеделците – също. 


„Рентите трябва да са по-ниски. В крайна сметка ние инвестираме в земята, в техниката, в производството на културите, в поддръжката на машините. Нашите коси побеляват, докато продадем стоката”, коментира Тодор Карагюлиев, който обработва 2000 дка земя в община Каварна.

„Собствениците на земя са си прави да искат ренти, но те не са на полето да дойдат да видят с какво се справяме и какво се случва. Защото може и да имаш нулева година, може природата да съсипе всичко, но това за тях не е от значение. Те не знаят нашите проблеми и по-лошото е, че не искат да ги знаят”, допълва още фермерът.

Той отчита, че през изтеклата стопанска година е реализирал ниски добиви както от пшеница, така и от пролетните култури. Цените на зърното също не удовлетворяват стопанина, а в същото време разходите по производството постоянно се качват. 


Една от причините за високата себестойност на пшеницата са рентите, също смята Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той е категоричен, че големите суми са останали от годините, когато земеделската продукция е била по-скъпа, а добивите – удовлетворяващи. Сега обаче картината на полето е съвсем друга. Според Петър Димитров отношенията между самите земеделски производители също оказва влияние върху рентата.

„Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията и да платят. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител.

При една по-висока себестойност на пшеницата обаче, „изтънява” печалбата за самия стопанин. Изчисленията на Петър Димитров показват, че при 700 кг/дка среден добив при цена от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Но практиката показва, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. 


Статистическите данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г. През предходната година сумите са били с 4,6 % по-ниски. Само за сравнение – в останалите части на страната рентата е двойно по-малка и е средно по 48 лв./дка. 
Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които са давали през 2018 г. средно по 102 лв./дка, сочат още данните от статистиката. В община Шабла собствениците на земя са получили средно по 92 лв./дка, а в община Каварна – 91 лв./дка. 


Двата района на Добруджа с най-скъп чернозем и най-високи ренти са Добрич и Силистра. Обичайно в Крайдунавска Добруджа собствениците на земя получават рентите с около 15-20 лева по-малко в сравнение с Добричка област. През тази стопанска година обаче тенденцията се обърна и рентите в Силистренско достигнаха 80 и 100 лв./дка. Това е породено от добрата реколта от зърнено-житни култури, която реализираха през този стопански сезон производителите от тази част на Добруджа. Година по-рано рентите се движеха между 75 и 90 лв./дка. 


Високите нива са резултат от сблъсъка на големи и малки фирми, смята Илия Проданов, зам.-председател на УС на НАЗ.

„Картината с рентите е шарена. В Северна България са много високи, бих казал невъзможни за печелившо земеделие. Смятам, че 90-100 лв./дка не е рента, от която остава нещо за земеделеца. Големи фирми се опитват да вземат земята на малките”, обобщи браншовикът.

„Другият проблем са кооперациите, които имат възможност да дават висока рента по простата причина, че те не инвестират. Имат материалната база, имат навесите и им трябва само да купуват машини”, посочва още Илия Проданов. Според него държавата не е институцията, която трябва да регулира рентите. 


При една лоша година утвърдените в Добруджа ренти няма как да бъдат изплатени, обобщават земеделски стопани от региона. В практиката е наложено правилото, че парите, изкарани от декар площ, трябва да се разпределят горе-долу по равно между собственика и производителя. Първият обаче не носи никакъв риск, докато вторият – да. Балансът в отношенията и в изчисленията е много сложен и в същото време деликатен. Липсва ли, ще стане лошо и за зърнопроизводителите, и за собствениците на земя. 

Източник: agri.bg

Свързани статии