В Англия, САЩ и Канада се носи славата на домашното вино на производител от Добрич

„За да стана любител лозар, съм изпитал най-напред въздействието на този божествен еликсир върху себе си. Виното, което са произвеждали дядо ми и баща ми, съм консумирал в умерени количества и то влияеше положително върху здравословното ми състояние, настроение, най-вече укрепващо. И както е споменато в първата земеделска книга на Никола Икономов, кое може да бъде по-сладко на вкус и по-красив на гледане от плода на лозата – гроздето. И не само ползата, но и работата в лозето, резитбата, връзването, посаждането и размножаването на лозите разиграват сърцето на човека от радост”.

Това споделя за Про Нюз Добрич Лазар Панайотов от Добрич, който от десетилетия произвежда домашно вино. По стечение на обстоятелствата на божествен му еликсир, както той го нарича, са се наслаждавали в Англия, Канада и САЩ. Винарят от Добрич участва в конкурса за най-добро вино, организиран от Общината и Къщата на виното, от 2016 година, когато печели трето място с червената си напитка. Тази година в надпреварата се включва синът му Димитър Георгиев. Баща му няма да участва, даваме път на младите, споделя съпругата на Лазар Анжела Панчева.

Има един декар наследствено лозе в село Дончево – с много хубаво слънчево изложение, просторно. Лазар с желание отделя от свободното си време, за да се грижи за лозето си от 7-8 местни добруджански сорта – да го прекопава, да отглежда гроздето и накрая на до бере. Споделя, че периодично го тори с оборска тор и никога не използва химически препарати. Стремежът му е да запази традициите и грижливата подготовка за реколтата.

„Когато годината е добра гроздето е добре – разказва винопроизводителят. –  Узрява под добруджанското слънце и запазва своя специфичен вкус и аромат”. Лазар Панайотов разкрива някои от тайните за направа на хубаво вино: „При брането, което е ръчно, не допускам в съдовете за събиране и съхранение да попадат некачествени гроздови зърна – мухлясали, изсъхнали или неузрели чепки. Това съм го приел като първи основен фактор. Не допускам гроздовият сок да има неспецифични аромати. Гроздето, което заделяме за консумация, е най-добре узрялото, придобило характерния си за сорта цвят и с приятен външен вид. Още при беритбата може да се консумира и да се почувства неговата сладост. Бидоните, в които преди ферментация поставям набраното грозде, вече смачкано с ръчна гроздомелачка, са чисти и нямат неприятни остатъчни миризми – на плесен, мухъл. На буретата, в които наливам ширата, отделям внимание относно тяхната чистота. Буретата ми са от дъб, почистени и запарени една седмица преди тяхното ползване. Стоят в сухо избено помещение, където няма туршии, за да не добива виното друг аромат. Следва периодичен преглед по време на ферментация и с нетърпение чакам тя да свърши.

Това, което споделям с вас, е мое виждане по въпроса за произвеждане на домашно вино, което аз консумирам. Наздраве!”, споделя винопроизводителят.

Лазар Панайотов разказва и за интересна случка, свързана със сина му Димитър Георгиев. Той завършва образованието си в Сан Диего, там живее на квартира с един от преподавателите си – професор от Венецуела. Когато Димитър се дипломирал го почерпили с домашно вино и българска ракийка. Професорът казал: „Лазар, един народ, който може сам да си произвежда алкохол, е качествен народ”.

Свързани статии