Къде в Добруджа изкачваш стръмни скали и се катериш до пещери

„Ходила си в Оногур, но ако не си била с мен – нищо не си видяла!” – така ми каза Николай Панайотов, основател на туристическа компания, която предлага маршрути за обиколка на Добруджанското суходолие. Дошъл преди няколко години от Варна, за да си търси малко населено и диво село вблизост до коритото на Суха река. Така избрал село Зимница. Купил къща тук и, заедно със съпругата си, работят за това Добруджа да стане едно по-интересно и различно място за туризъм. Организират фестивали и празници, на които се представят местни гозби и занаяти. Техни са „Празникът на гърнетата” и всичко организирано от „Добруджанска зимница”. Предлага и екскурзии, свързани със селски екологичен туризъм и културно-опознавателен такъв, на територията на цялата страна. Две години му е отнело изучаването на каньоните на Суха река и съставянето на различни маршрути за обиколки. Казва, че не е добруджанец и затова знае толкова много за Добруджа, защото е нормално местните хора да не знаят какво има наоколо и ми го доказа.

Присъединих се към групата за пътуване, която се е записала след обявяване на събитието във Фейсбук. Имахме сборен пункт и няколко минути, в които всеки се представи с няколко думи. Така по-бързо скъсяваме дистанцията и сме готови за пътуването, което ще започне от отбивка на пътя между Оногур и Ефрейтор Бакалово. Всеки от пъстрата ни група, където имаше икономисти, медицинска сестра, адвокат и докторант, е ходил по един или друг повод по тези маршрути. Някои от нас дори са родени и израснали в селата наоколо. Затова сме любопитни, а и леко скептични, какво по-различно може да се види. Не само го видяхме, но и сигурна съм, ще го запомним.
Никой от нас не предполагаше, че в равна Добруджа можеш да се изкачваш и спускаш по стръмни скали, да се катериш до пещери, да се провираш през тесни проходи и да вървиш по пътеки, които не са за хора със страх от височини и затова са по желание.
Качихме се до скалните манастири Гяур евлери и Шан кая, брахме билки и говорихме с местните хора. Насладихме се на невероятни гледки, които са по-характерни за планински райони, отколкото за добруджанското поле. След половиндневен натоварен преход спряхме за почивка. Напълнихме си вода от естествена чеша, която тече в района, запалихме огън и седнахме да похапнем храната, която си носехме. На заслона, на който обядвахме, се срещнахме и запознахме с местни, дошли тук на пикник. Винаги се радвам, когато на такива места се срещаш с хора и добронамереността на двете страни прави запознанството леко и приятно. Споделиха част от храната си с нас, поговорихме си и продължихме по пътя си. Всички вече бяхме доста уморени и никой дори не подозираше, че по-тежката част от маршрута предстои. Започнахме ново спускане и изкачване по стръмни пътеки. Държахме се за клонки и тревички и се подкрепяхме един друг, за да си помагаме.

Изненадахме местните хора, като влязохме в пещерите със скални манастири на Шан кая и излязохме от друго място, нещо което те не знаеха, че е възможно. А то е възможно заради тесен процеп в скалата, след който следва стръмно спускане и, ако не си с опитен водач, това е невъзможно и опасно. Дори тези от нас, за които спусканията и изкачванията в началото бяха невъзможни и се страхуваха, успяха да ги преодолеят. Така преодоляха себе си и страховете си, а това винаги е крачка в правилната посока. Провряхме се през тесен отвор, за да влезем в пещерата на Вълчан войвода, за да проверим и ние на свой ред там ли е съкровището, което е скрил. Но, дори и да го е имало, със сигурност вече го няма.
Жълтици в пещерата може и да не намерихме, но открихме нови приятели и се насладихме на невероятни преживявания. Едва ли има нещо друго, което да сближава хората по-бързо и сигурно от преодоляването на трудности заедно. В тези случаи у добрите хора се задвижват механизми на взаимопомощ, подкрепа, насърчаване и радост от общуването. Преходът продължи до късно. Отне ни почти 10 часа. В края почти не си усещахме краката и ръцете, но със сигурност усещахме повече себе си и това колко сме живи.
Благодаря на Николай за поканата! Благодаря му за труда, ентусиазма и неуморността, с които работи, за да прави Добруджа популярно място за туризъм! Благодаря му и за това, че си е направил труда да проучи местността, да научи и ни разкаже толкова много за родния ни край. Благодаря му и затова, че следеше с поглед всеки от нас, за да види дали ще се справим, че наред с научните и исторически факти, разведряваше обстановката със забавни истории и местен фолклор, което правеше пътуването още по-приятно. Показа ни, че Добруджа не е само равна, не е само суха, не е само жито и има с какво да ни изненада.

Прав беше. Нищо не бях видяла, докато не отидох на маршрутите, организирани от него. Затова, ако искате да видите и вие, да направите подарък на близък или познат, или да организирате тийм билдинг на близко разстояние, вече знаете кого да търсите. Маршрутите могат да са различни, според хората, които са в записаните групи. Могат да са по-леки и по-кратки, но моят съвет е: преминете целия път и се насладите на пътуването! Дишайте чист въздух! Отворете сетивата си за красотата и ще напълните душата си! Ще се върнете уморени, но и доволни. И тогава, като мен, ще разказвате как бяхте на планина в Добруджа.

Диана СТЕФАНОВА

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *