Откриване на лова в Коритен с настроение и отлична кухня

Откриването на новия ловен сезон събра членовете на ловно-рибарската дружинка в добруджанското село Коритен, след повече от седеммесечна пауза. В пет сутринта половин дузина ловци вече пиеха кафе в хижата на дружинката в селото. Нейният председател Димитър Димитров извършваше стандартната проверка на документите на всеки от ловците. Не липсваха закачки и усмивки. До изгрева на слънцето имаше още поне половин час, когато след конкретния за деня инструктаж групата от няколко автомобила с ловци се изниза към нивите, където те щяха да проявят своето майсторство. Традиционният старт е винаги за лов на пъдпъдъци. Релефът на ловно-стопанския район е доста разнообразен, въпреки че се намира в равна Добруджа. В случая цялата му площ възлиза на около 16 000 дка. Председателят разказва, че в него има доста представители на фауната – сърни, диви прасета, зайци, лисици, чакали, прелетен дивеч, което не става и без грижите на ловците за изхранването на животните, особено през зимния период. От години разселват фазани и пъдпъдъци, подготвят със свои средства хранилки, калища и солища. Осигуряват вода за животните особено в летните месеци, когато земята тук се пука от горещина и всичко буквално изгаря от слънчевите лъчи. Така е и през това лято. Местните земеделски производители отчитат слаба реколта от пшеницата, а подобна съдба сушата подготвя за слънчогледа и царевицата. Това естествено влияе както на популацията на животните, така и на прелетния дивеч.

Опитът и младостта си дават среща в дружинката. Най-възрастният ловец е Велико Великов, който е на 75 години, а Али Дервиш е едва на 25 години и върви по стъпките на баща си, който е също ловец.

Безводието и топлото време в ранните сутрешни часове не обезкуражи ловците. Направените няколко гонки на пъдпъдък, а по-късно и на гургулици, се оказаха неуспешни. Ловците просто се раздвижиха. Опитният им приятел – кучето, също се стараеше. Минаваха от поле в поле, колкото да констатират, че дивеча го няма. Топлата и без това земя продължи да се нагрява от безпощадното слънце. Все пак сефте реализираха Антон от Варна и Марин от Добрич. Дето казват хората, колкото да не е без нищо.

Всички след това се отправиха към летния заслон, намиращ се на няколко километра от селото, който е истински оазис за членовете на дружинката. Направен е със собствения им труд и средства. Днес те разполагат с естествен водоизточник на питейна вода и малък водоем, който дори са зарибили с шаран, каракуда и костур. Засадили са липови дървета, а до година-две чакат и първите чепки грозде от засадената лоза. Имат барбекю, своеобразен фризер и всичко необходимо за кухнята. Дългата маса събира членовете на цялата дружинка, които са 32 по списък, и гостите на ловците, между които много често е кметът на селото Ерол Мехмед, началникът на пощата Емин и др.

В подготовката за тържествения обяд се включват всички, които не са на лов. Агнето и дроб сърмата се подготвят в Коритен, а още едно агне се пече на шишове пред заслона. Тук всеки си знае задълженията. Един подготвя жарта за барбекюто, друг отделя месото от 6 вида риби за рибената чорба, 4-5 души подготвят салатата и подреждат приборите на масата. Питиетата се изстудяват в коритото на чешмата, а останалите в своеобразен фризер. Суетнята е приятна. Няма зяпачи и кибици. Всеки взема участие в подготовката на обяда. Димитър като истински председател организира и разпределя работата, а сам извършва най-важните дейности. Около обяд всичко е готово. Без подканяния всички сядат на масата. Шетачите продължават с обслужването, дружинката посреща и своите гости. В един момент на място идват проверяващите от горското стопанство в Добрич. Преглеждат документите на ловците – ловни билети, за оръжието, както и разрешителното за ловния ден. Констатират, че всички са изрядни и продължават към следващата ловно-рибарска дружинка в община Крушари.

Доста необичайно според мен разговорите на масата между питиетата, рибената чорба, дроб сърмата и печеното агнешко се въртят около коронавируса и протестите срещу правителството. Пандемията е дала отражение и върху хората тук. Няма ги дългите като ластици ловни лакърдии и преувеличени истории за слука. Зевзеците сякаш са уморени и не атакуват никого със своите измислици и остроумия. Преобладават похвалите и добрите думи за сготвилите вкусните ястия, вдигат се наздравици за тях. Председателят приветства всички с пожелание за добра година. Прави своеобразен отчет за свършеното по преустройството на хижата, благодари на дарителите, които не са ловци, но са жители на Коритен. Правят се предложения за нововъведения.

Гледам ги тези мъже, които са представители на няколко поколения. Обединява ги тяхното хоби, което ги преобразява истински. Заедно се чувстват чудесно. Подхвърлям им, че ако жените им знаят какви изкусни готвачи и шетачи са, ще им прехвърлят цялата къщна работа на тях. Това предизвиква общия им смях и усмивки, след което преминаваме набързо по темата суеверия, свързани с лова. Оказва се, че някои гледат на всяка цена да тръгнат от дома си на лов с десния крак.

Друг споменава, че държи съпругата му да му даде пушката на излизане от дома. След още няколко признания най-после чувам и истински ловни вицове, които са добре познати, но предизвикват винаги общия на компанията. Настроението е добро, атмосферата приповдигната и не се влияе от липсата на слука в деня на откриването на лова. По-важното за членовете на коритенската дружинка, която е в състава на ловно-рибарското дружество в Крушари, е, че са заедно както в трудни, така и в радостните моменти от своя живот, събрани от страстта към лова и обичта към природата.

Николай МИРЧЕВ

Свързани статии