МЗХГ: Дефицитът на влага е преодолян, есенните култури се развиват добре

Дефицитът на почвена влага при зърнените култури от края на миналата година е преодолян, което оказа благоприятно въздействие върху развитието на есенните посеви. Това сочат данните от доклад, изготвен от експерти на Министерство на земеделието, храните и горите, проследяващ въздействието на основните метеорологични фактори върху развитието и фитосанитарното състояние на земеделските култури в страната, съобщават от МЗХГ.

Анализът сочи, че развитието на основни есенни култури, които са били засети в оптималния агротехнически срок през октомври – най-вече при пшеницата, протича при добро съчетание между топлина и влага. В резултат на по-ограниченото количество валежи през ноември, височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури на места е неравномерна. В по-голямата част от полските райони обаче липсата на валежи е компенсирана през следващите два месеца.

Климатичните аномалии в началото на зимата, с достигането на температури на места до 18-20°С са удължили вегетацията на зимните житни култури в сравнение с агрометеорологичните условия през същия период на предходната 2019 г. В почти всички измервания в страната, количествата на валежите в края на годината са значително повече и превишават с над 50% средните количества валежи. Най-чувствителна е разликата в районите на Добрич, Сливен, Видин, Плевен, Враца, Разград, Кюстендил.

През първото и второто десетдневие на февруари се очаква високо съдържание на влага в горните почвени слоеве, което ще ограничи възможностите за провеждане на някои агротехнически мероприятия – подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик).

Подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения и на зимните растителнозащитни пръскания при овошките ще има през повечето дни от първото и третото десетдневие на февруари.

Използваните източници за изготвянето на анализа са месечните хидрометеорологични бюлетини на Националния институт по метеорология и хидрология, както и данни на отдел „Агростатистика“ на МЗХГ и на областните дирекции ”Земеделие” в страната. За изготвяне на по-общата рамка, отчитаща и особеностите на целия географски район, са ползвани и данните от доклада за януари 2021 г. на JRC MARS (Bulletin Crop monitoring in Europe January 2021).

Целият анализ можете да прочетете ТУК.

Свързани статии