Есенниците засега се развиват добре, опасност ще бъдат температурните разлики

„Посевите в момента са влагозапасени. Валя достатъчно, но няма зима. Липсват по-продължителни студени дни със снежна покривка. Това е основният фактор при който пшеницата дава добра реколта“, коментира за Про Нюз Добрич агрономът Вяра Христова.

По думите й ако се разчита само на тази влага и пролетта отново ни сполети суша, нещата ще изглеждат като миналата стопанска година, която бе изключително тежка за земеделците.

Христова изясни коя е идеалната ситуация, в която зърнопроизводителите могат да разчитат на наистина високи добиви.

„Ако през пролетта вали като в нормална година и имаме правилните валежи в правилния момент, нещата ще се получат на среден добив. За добиви от 800-1000 кг/дка трябва първо добро засяване есента, добро братене, хубава зима с дебела снежна покривка, поне 10 дни с минусови температури – до минус 10 градуса. Така посевът достига максималния потенциал за добив. След това пролетта трябва да има валежи, когато започва да вретени. И вече когато се налее зърното, също са нужни валежи. Това е идеалната ситуация. Такава е имало в предходни години такава, но всяка година не се получава“, посочи Христова.

Тя подчерта, че различните сортове трябва да се подберат правилно. В работата си тя е наблюдавала и чуждите, и българските сортове. Не може да каже, че родните се отличават с кой знае какви разлики в добивите от чуждите, поне в нашия район.

Как високите температури през последните дни влияят на посевите? „Няма проблем температурите да са високи. Въпросът е да няма големи разлики между нощната и дневната температура. Това е опасното за посевите. Миналата година пшеницата поникна добре, но през пролетта имаше проблеми – нощите бяха студени, образуваха се слани, а сутринта, в рамките на два часа, температурите се повишаваха с 10-15 градуса. Това означава, че замръзналото растение, замръзналата клетка  се стопля прекалено бързо. И това означава, че тя ще се спука и ще се получат едни разводнявания в самия организъм. Растението измръзва, напукват му се клетките, то става цялото пихтиесто и след това изсъхва. Това се получава от рязкото повишаване на температурата през деня. Ако денят остане студен – няма проблем. Ако денят и нощта са топли – също няма проблем. Опасни са температурните аномалии, които повреждат посевите“, коментира агрономът.

Свързани статии