Министър Бозуков: Към момента приемането на забрана за клетъчно отглеждане на някои животни е неприемливо за България

Стимулирането на малките био производители и преработватели трябва да бъде един от основните приоритети в Плана за действие за развитието на биологичното производство. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в гр. Брюксел. Той поясни, че заложените в проекта на заключения на Комисията приоритетни цели създават една стабилна рамка за ефективното прилагане на Плана. „Необходимо е обаче те да бъдат съобразени със спецификите и степента на развитие на биологичното производство във всяка отделна държава членка“, категоричен бе министър Бозуков. По думите му е необходимо осигуряване на целево финансиране за промоционални кампании. Така допълнително ще се стимулира по-ефективното реализиране на продуктите от биологично производство.

По време на заседанието министрите обмениха мнения относно представената от Европейската комисия информация за свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. В тази връзка, министър Бозуков подчерта, че към момента чувствителни продукти за България са вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и Меркосур, както и защитата на географските означения. Той даде пример с включването на българското розово масло в споразумението за свободна търговия с Австралия, както и намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия.

Министър Бозуков съобщи, че България подкрепя съвместното предложение на Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Унгария и Румъния относно подкрепа за здравето на пчелните колонии чрез националните пчеларски програми. Той поясни, че ситуацията в сектора на пчеларството в Република България е много сходна. „И при нас намаляването на пчелната паша, резките промени в климата, както и повишената зимна смъртност влияят негативно върху числеността на пчелната популация и ефективността от производството. Това пряко се отразява върху интереса да се отглеждат пчели“, каза още българският земеделски министър.

Относно гражданската инициатива „Краят на клетките“, проф. Христо Бозуков заяви, че към настоящия момент приемането на подобна забрана за клетъчно отглеждане на определените видове животни, е неприемливо за България. „За страната ни е от особено значение следването на балансиран подход. Важно е да бъдат взети предвид и внимателно преценени всички съпътстващи фактори и последствия при въвеждане на нови норми и стандарти на отглеждане на животните. Новите правила следва да бъдат въведени поетапно, с цел плавно и регулирано прилагане. Така ще се избегнат значителни сътресения и нежелани последствия за животновъдния бранш, производството на храни от животински произход и продоволствената осигуреност на страните членки на ЕС“, каза още той.

Българският земеделски министър предупреди, че евентуалната забрана на клетъчното отглеждане на определените видове животни, може да доведе до дефицит на яйца и други продукти от животински произход.

„Необходимо е да се осигури достатъчно дълъг преходен период, с оглед амортизацията на съществуващите инсталации, които са въведени в експлоатация през периода 2010-2020 г. Адекватната финансова подкрепа на национално и европейско ниво, предвид загубите, които ще бъдат претърпени от страна на сектора, са от съществено значение за запазване на неговата стабилност, конкурентоспособност и възможности за развитие и разширяване“, категоричен бе министър Бозуков.

На заседанието бе обсъдена и евентуалната забрана за системно убиване на мъжките пилета. Министър Бозуков изтъкна, че преди да бъде взето такова решение трябва да се проучат нагласите и да се оцени въздействието на национално ниво, предвид съществуващите специфики и особености на развитие на животновъдството във всяка държава членка на ЕС. Той подчерта, че е важно активното участие на операторите и индустрията.

Свързани статии