Международен екип работи тази година на археологическите разкопки на Залдапа – най-големият античен град в Добруджа. В него участват учени и студенти от България, Франция и Канада.
Това лято крепостта се проучва от екип с ръководители археологът проф. Георги Атанасов и проф. Никола Бодри от Канада, и зам.-ръководители доц. Албена Миланова от СУ „Св. Кл. Охридски” и Йото Валериев. В проучванията участва и доц. Доминик Моро от университета в Лил, Франция.
По думите на проф. Никола Бодри, крепостта Залдапа представлява интерес, както за региона, така и за цяла България. Нашето присъствие тук е доказателство за значимостта на обекта и в световен мащаб, подчерта той.
Проф. Бодри и доц. Моро още от 2015 г. помагат на българските си колеги при проучването на крепостта. От тази година те са част от екипа и ръководството му. От следващата осигуряват и фанансиране за разкопките в Крушарско.
Канадският екип, начело с проф. Никола Бодри е спечелил финансиране от 250 000 канадски долара за разкопки, теренна консервация, документиране, за пътуване на екипа, за срок от пет години
За новата учебна година доц. Доминик Моро от Университета в Лил е успял да спечели два проекта, в които е включена крепостта Залдапа.
Единият е от университета в Лил, а другият – от Френския фонд научни изследвания. Той е за три години и възлиза на обща стойност 500 000 евро. В тях се включват разходи не само за разкопките, но и един по-голям европейски проект за християнизация на Долния Дунав.
Университетът в Лил Франция и тази година осигурява финансиране, но то е минимално – 5 000 лева, съобщиха от екипа.
Крепостта Залдапа за първи път е проучвана преди век от братята Шкорпил, но оттогава български археолози не бяха я изследвали. През последните 20-25 години безжалостно бе подложен на иманярските набези. До 2014 година, когато с финансиране на Община Крушари започнаха археологическите разкопки там.
Тя всяка година отделя средно по 10 000 лева за разкопки в Залдапа, на година. От миналата година осигурява и работници по регионална програма.
“Работил съм на много обекти, но такава подкрепа, каквато получаваме от кмета на Община Крушари рядко се случва. Да направиш в това време археологическа база, в която са настанени студентите, аспирантите, ръководният екип, е истински героизъм. Оказва ни всякакво съдействие”, коментира проф. Георги Атанасов.
Тази година има и финансиране от 10 000 лева от Министерството на културата. С него трябва да бъдат завършени разкопките на Епископската базилика и да се доразкрие ранната базилика с най-голямата в България крипта с площ 30 кв. м. Работата по тях трябва да приключат тази година, за да могат обектите да бъдат включени в проект по оперативна програма „Региони в растеж” и да започне работа по реставрация и консервация.
Кметът на Крушари Добри Стефанов съобщи, че е подписан договор с Министерството на културата на стойност 118 000 лева за покриване на две от криптите, което трябва да е факт до 15 ноември. Идеята е отвеждане на дъждовни води и при топенето на снега да не влияят върху криптите.
