Проблемите с пшеницата и рапицата ще рефлектират върху пролетната сеитба. Ако през февруари и март паднат средностатистическите валежи, ще се получи добро влагозапасяване, добра подготовка на полетата и културите ще се засеят при нормална влага, коментира за Фермер.БГ Иван Костадинов, търговски мениджър на семенарска компания.
За поредна година се очаква увеличение на площите с пролетни култури у нас. При царевицата една от причините е добрата доходност през есента на 2018 г. През последните две години в Добруджа са заложени съответно 940 хил. дка и 1 млн. 15 хил .дка. При слънчогледа всичко зависи от това колко площи с рапица ще бъдат развалени през тази пролет, допълва коментара си Костадинов. През предходния стопански сезон у нас е отчетен драстичен спад на посевите маслодаен слънчоглед. В Добричка област декарите през 2018 г. са останали малко над 724 000, докато години по-рано са достигали до 900 000. „За момента няма по-добра алтернатива от слънчогледа. Най-вероятно площите ще се запазят, а няма да спаднат, което също е показателно”, смята експертът. Според него основното увеличение на декарите с маслодайната култура ще бъде в сегмента на високоолеиновия слънчоглед. „По-атрактивна е премията, която е над стандартната цена на слънчогледовото зърно. Това е основната причина за интереса към HO-слънчоглед”, пояснява още Костадинов. Според него фермерите ще се обърнат отново към маслодайната култура поради несигурността, която носят другите алтернативи. „Оказа се, че протеиновите култури не са толкова надеждни нито от гледна точна на добив, нито от гледна точка на доходност. Една година имат невероятно добра цена, на следващата – невероятен срив, което ги прави неатрактивни”, анализира още специалистът. На пазара има подходящи хибриди високоолеинов слънчоглед – както конвенционални, така и от експрес-технологията. „Земеделските стопани вече могат да разчитат на висок добив, високо съдържание на олеинова киселина, висока масленост и стабилно представяне при различни климатични условия”, разяснява още предимствата Иван Костадинов.
