Когато отидох във фермата за охлюви в село Българево исках да разкажа за… охлювите. Колко са, пък на каква площ и как се отглеждат, по колко се печели. Не, че не бяха впечатлена от тях, защото са едно чудо на природата и човек си струва да разбере как и защо се отглеждат, но това, което истински ме впечатли бяха хората – Емилия и Пенчо Петкови. И, това, което са постигнали. Постигнали са го с труд, душа и воля. Толкова им се зарадвах, че са успели, че това е възможно и, че ако човек се труди и много иска и вложи сърцето си в това – то се случва, че искам да разкажа на всички.
Започнали семеен бизнес през 2010 г. В наследствения имот на съпругата Емилия, който се намира в село Българево. Първата година ги съпътства късметът на начинаещия и приключват сезона с печалба. Втората година дори си позволяват да направят още една ферма във Варна и да кандидатстват по програма „Млад фермер“. Одобряват ги и получават първото плащане. Но… откриват салмонела във водата във фермата във Варна и се налага да я закрият. Следват две поредни години със сериозни загуби. През 2013 г. става катастрофа в Австрия с 9 тона охлюви, а при наводнението през 2014 г. умират охлювите, които в този момент са бебета и, за които семейството е платило почти 14 000 лева….
Но, нищо в живота не е само лошо. Понякога, когато загубиш всичко, и дори, както казва Лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“, убиеш и надеждата, се случват чудеса и нещата се нареждат по правилния начин.
Емилия и Пенчо Петкови решават да отворят фермата си за посещения и да я превърнат в туристическа атракция и така да станат първата ферма в Европа, отворена за посещения. Защото, според г-н Петков, печалбата от охлюви идва със скоростта на охлюва, а те не искат да разчитат само на това
Първите 10-тина дни никой не влиза. Тревогата и несигурността си казват думата и сериозно изнервят Пенчо и Емилия. Но, идват и първите гости.
На посетителите се предлага кратка беседа, разходка във фермата и малко дегустационно меню – чаша вино и пастет от охлюви или охлюви по бургундски. Докато единият развежда и говори с гостите, другият приготвя храната. Първите им гости стават и техни приятели. Днес вече са си купили къща на няколко метра от фермата.
Те са и първото им доказателство, че магията на това, което правят, работи.
В началото изнасят по-голяма част от продукцията си във Франция и Белгия. Тогава гост от Испания им подхвърля идеята да затворят цикъла и да предлагат продукцията си в собствен ресторант към фермата.
Своя линия козметични продукти пуска от днес фермата за охлюви в с. Българево
Така, към идеята за отглеждане на охлюви, се добавя и ресторант – с меню, изцяло от охлюви, произведени във фермата. Така храната е с гарантиран произхода и качеството.
„Защото, вкусът на охлюва – това е средата, в която той живее. Той е всеяден и общува с природата с цялото си тяло”, обяснява Пенчо. Така вкусът му зависи от околната среда и храната – фураж, който собственикът си произвежда сам, защото с времето е разбрал какъв трябва да е той, а и, за да е по-евтино.
Тук – на площ от 3,300 дка, отглеждат голям сив охлюв. Но, благодарение на идея, взаимствана от испански колеги, чрез т. нар. сини завеси площта се увеличава на 11 дка. Целият процес е едно малко чудо. Охлювите са хермафродити и всеки в живота си първо е мъжки и среща своята женска, която привлича и задържа със „своята любовна стрела”. Това е нишка от белтък, дълга 6-7 см, с дебелината на косъм. На върха й има малко калциево образование, с което мъжкият охлюв се закрепя за женската и я задържа при себе си. Половият акт трае около 10-12 часа, а след около 2 седмици снасят яйцата си. Изкопават малки дупки, в нарочно оставени кофички с пръст. Там снасят яйцата си и си закриват дупките.
Един охлюв снася около 100-120 яйца, а едно яйце на охлюв тежи около 0.03 грама. След това внимателни женски ръце вадят хайвера от охлюв от почвата, претеглят го и го слагат на топло, за да се излюпи. Което се случва за около 2 седмици или по-малко, в зависимост от температурата.
Всичко това се случва в т. нар. „Зала за репродукция”, която стопаните са направили, за да могат да разчитат на собствени „бебета”. Угоителният сезон продължава 4 месеца, а за добива на един килограм месо от охлюви са нужни 2,5-2,6 кг охлюви.
Консумацията в ресторанта на ден обаче достига 30-40 килограма. За да задоволи нуждите на заведението, фермата изкупува и охлюви от колеги.
Менюто в ресторанта е малко, но изключително качествено и добре премерено. „Умишлено не слагаме снимки на ястията – ми казва Пенчо, защото обичаме да изненадваме гостите си с атрактивно изглеждащи чинии с храна. Това се контролира стриктно от съпругата ми”.
Месото от охлюв е най-нискокалоричната храна, известна на човека. Има само 2,1 % мазнина. 82 % от него са вода, останалото са протеини, минерали и белтъчини. Има повече протеини от рибата и яйцата, но по-малко от пилешкото и телешкото.
„В началото имахме готвач, който имаше една звезда „Мишлен”, но той каза, че ние се справяме по-добре от него”, разказва Пенчо. Затова сега със съпругата си и помощници в кухнята приготвят храната сами. Тя е такава, каквато те я харесват и обичат. Приготвят я по свой вкус, като за приятели, каквито са им всички клиенти. Затова са предпочели да имат малко места в ресторанта, макар че мястото предполага двойно повече. Решили са да е така, за да могат да общуват с всеки клиент, да го попитат харесала ли му е храната, а и той да усети колко важен е за домакините.
Българинът обича да похапва охлюви, според Пенчо, но не знае как да си ги приготвя. Не знае колко е важно да ги засуши за няколко дни, после да ги пусне във вряща вода за 5-6 минути, след това да ги извади от черупките и да ги почисти. Варят се 50-60 минути на бавен огън и след това се приготвят с масло, зехтин или, както му подскаже въображението, но на слаба температура.
През сезона, който е от май до октомври, местата в ресторанта почти винаги са заети. Фермата има договори с туроператори и посреща гости от цял свят. А, който е дошъл веднъж, той непременно се връща.
Отношението на домакините към всички гости е едно и също – като към приятел. Всеки от тях става член на малката им общност, всеки дава идеи и се чувства част от магията на мястото. Дори идеята за собствена линия козметика от слуз на охлюви идва от клиент. Пак от клиент идва и помощта при реализацията на идеята.
Във всичко в тази ферма има вложени мисъл, любов и отношение към детайла. Пенчо Петков е човекът с идеите и проектите, а съпругата му Емилия им вдъхва живот и ги прави цветни и красиви. Така е от входната врата, през двора, ресторанта и до чинията на всеки клиент.
Още много и нови идеи имат стопаните за фермата си. В процес на реализация са доста интересни начинания, които собствениците предпочитат да запазят в тайна засега и аз ще уважа това тяхно решение и ще оставя на Вас да отидете и да ви изненадат, когато са готови.
На 9 юни репортаж за фермата ще прави и китайска национална телевизия – поредно доказателство за работата им и за това, че всичко, което правят, си струва.
Не ми се тръгваше. Обещах си дойда отново, този път като клиент и приятел на семейството.
От сърце пожелавам успех на Емилия и Пенчо. Имаме нужда от такива доказателства. Да знаем, че това е възможно – тук в България, двама млади , трите им деца /броя и тях защото те са част от магията на това място/, тъщата и няколко доверени човека да сътворят единен организъм. Всеки със своите задачи и възможности. Защото, тук всичко е част от цялото и е доказателство, че, когато правилните хора са на правилното място и правят правилните стъпки, цялата Вселена се спуска да им помага.
Диана СТЕФАНОВА
