Община Генерал Тошево ще инициира създаване на асоциация на производителите на лавандула. Това съобщи кметът Валентин Димитров на проведената открита среща в рамките на фестивала на лавандулата.
Един от основните въпроси, които бе поставен на нея, бе именно учредяването на такава асоциация, която да обединява производителите на етерично-маслената култура, да защитава техните интереси и да ги представлява пред институциите у нас и в чужбина.
Във форума участваха кметовете на Генерал Тошево Валентин Димитров и на Добрич Йордан Йорданов, председателят на ОбС в Ген. Тошево Христо Павлов, областният управител Красимир Кирилов и заместникът му Красимир Николов. Участваха също представители на Министерството на земеделието и храните – Слави Кралев – директор на Дирекция „Растениевъдство”, Тодор Джипов – първи съветник на министъра, и Петър Кировски, както и Десислава Иванова – директор на ОД „Земеделие”.
Проблемите на сектора, които все повече се развива в област Добрич, събраха производители и преработватели.
Генерал Тошево е столица на лавандулата, тъй като от 900 000 декара обработваеми земи, в общината с етерично-маслената култура са заети 25 000 декара, съобщи кметът Валентин Димитров. Дестилериите в общината са 10-11, като мощностите се увеличават и за преработване на новата реколта са построени още 3-4.
„Производството на лавандула се превръща в основен отрасъл и поминък за Генерал Тошево”, посочи кметът. По думите му, ако настоящата година е успешна, то следващата ще е още по-успешна за производителите на лавандула.
Данните на Министерството на земеделието сочат, че, ако през 2016 година в област Добрич са отглеждани 6961 декара с лавандула, но през миналата година те вече са били 39 640 декара, а тази година бележат сериозен ръст и вече са 72 239 декара. Данните в национален мащаб сочат, че пред 2018 година площите с лавандула у нас са били 120 000 декара, а през тази се очаква да достигнат 170 000 декара.
Според участниците в срещата, това значително увеличение на площите с лавандула у нас, неминуемо ще доведе до проблеми. 30% увеличение за една година няма как да не „дръпне” цените надолу. „Когато увеличаването на производството изпреварва намирането на нови пазари, това води до спад на цените”, коментираха участници във форума. „Свръхпроизводството на суровина създава и проблеми при преработката”, добавиха те.
Според представителите на МЗХ, производството на лавандула у нас скоро ще бъде изправено пред същите проблеми, като производството на розово масло. Единственият изход е преработвателните предприятия да намерят нови пазари, а след това да сключват договори и да изкупуват продукцията”, посочиха експертите от министерството. Те обясниха, че вече има готов закон за производството на розов цвят и розова масло, който вече е минал на първо четене в Парламента. Той урежда задължението да се сади само качествен материал, да има задължителни договори, а не всеки да продава, както поиска, да има ред за обявяване на новите насаждения. Необходима е и експортна стратегия, посочи Джипов.
„Производството на лавандула е сектор, който дава шанс на по-малките производители. Шанс за всеки да оцелява равнопоставено. Хора с други професии също отглеждат лавандула”, посочи Христо Павлов.
Той подчерта, че именно сега е моментът България да се заяви като лидер в производството на лавандула, след като Франция, която досега се славеше като такава, има по-малко производдтво. За да заеме България своето място е необходимо маслото й да е равнопоставено на френското , добави той. И подчерта, че сега е моментът страната ни да се заяви като основен фактор на този пазар. „Така ще можем да наберем международна репутация и едва тогава ще можем да задаваме световните цени”, каза Христо Павлов.
Коментирана бе и идеята да се защити географското значение на българското лавандулово масло. За целта обаче също е необходимо да има асоциация, обясниха експертите от МЗХ. Христо Павлов предупреди, че Украйна, Турция и Гърция правят много опити за производство на лавандула. Затова, според него, е още по-важно България да се декларира и запази като световен лидер в бранша.
Ако направите клъстер, директно излизате на международните пазари, посочи и Ивелин Желязков – собственик на научно-изследователски център за етерично-маслени култури.
