Стридите са елегантна храна, чийто вкус е митологизиран от хилядолетия и с право. Още древните римски императори плащали в злато, равно на теглото им, за да получат на трапезата си стриди. От незапомнени времена стридите са тачени от всички чревоугодници и романтици, защото те носят короната на навярно най-популярния афродизиак в цял свят. Смята се, че яденето на сурови стриди повишава сексуалния апетит и събужда еротичната фантазия.
Малко неща могат да се сравняват с деликатния, фин морски вкус и аромат на стридите, а освен това всяка от тези черупки е заредена с ударна доза полезни вещества. На първо място, стридите съдържат изключително много витамин В12 – в 6 стриди има около 270% от препоръчителната дневна доза. Със сигурност за дълго ще забравите за лошото настроение и депресията (два от често срещаните симптоми на дефицит на витамина). Плюс получавате и невероятните над 500% цинк, 180% мед, 76% селен и 31% желязо, както и 70% витамин D, и още от другите витамини и минерали, но схванете картинката – стридите определено са истинска полезна бомба!
И, ако мнозина свързват лукса с прочутата френска стрида, то, оказва се, кралицата на стридите, за която най-добрите кулинари казват, че има космически вкус, се отглежда край … Кранево.
Фермата работи от две години, благодарение на ентусиазма и труда на баща и син – Коста и Петър Петрови. Единият от 30 години се занимава с изграждане на заводи за хранително-вкусовата промишленост, а другият е юрист.
Всичко започнало преди шест години от филм за производството на стриди, излъчено по Discovery Channel, споделя за Про Нюз Добрич Коста Петров. Резултатът – първата и единствена в България ферма за стриди работи от две години и вече е твърдо на пазара. Доставя до всички ресторанти с морска кухня. Клиента са й голф комплексите между Балчик и Каварна, а комплекс „Калиакрия” и ресторант „Ел Балкон дел Мундо” са първите клиенти на фермата и всяка седмица закупуват стриди от “Стриди – Кранеа“.
Фермата е разположена край брега на село Кранево.Мястото е избрано след няколкогодишни тестове заради изключително благоприятните условия, които предлага – голяма проточност на водите, активна биосреда и наситеност на водата с полезна микрофлора.
„Спряхме се за отглеждане на стриди от вида Crassostrea Gigas (Тихоокеанска стрида). Тези стриди са отдавна водещи в морските стопанства в Европа, поради теглото на ядката си, устойчивостта наболести и не на последно място заради отличните си кулинарни качества”, споделят от фермата.
Зарибителният материал се внася от утвърдени люпилни-развъдници от известните с тази си дейност региони на Франция – Бретан и Вандея. Внесени тук, при определени грижи и условия, те успешно се развиват и растат в Черно море.
Стридата е екзотика за българската кухня и за българина. Но, вкусовете се променят. До преди 10-15 години и мидите бяха екзотика, но сега всички ги купуват. Затова от “Стриди – Кранеа“ разчитат, че стридите ще стават все по-популярни сред българските клиенти. Макар сега българският пазар да е много свит и капсулиран, те работят за това стридата да стане все по-популярна.
Към моментаредовните клиенти са румънци и украинци. Като грешка собствениците на фермата отчитат, че досега не са участвали във форуми в чужбина. Затова са решени занапред редовно да участват в празници на стридите в Белгия, Холандия, Ирландия. Планираме да участваме, защото всички казват, че ще сме „габърчето” на програмата, понеже черноморската стрида е нещо уникално, споделя Коста Петров.
Качеството ни е на световна висота. Това ни го казват най-големите специалисти”, допълва той.
По Черноморието има още три ферми – едната е в Одеса, другите две са в Крим. Но отглеждане на стриди правят само край Кранево и в една малка фермичка на Крим, споделя собственикът.
Производството е много рисковано. Малките стриди, които се доставят от Бискайския залив, щом дойдат тук, се сблъскват с нашето море, което е със съвсем други характеристики. Затова Коста и Петър Петрови се надяват да могат сами да произвеждат зарибителен материл за Черноморска стрида.
Казва, че факторите, които влияят на отглеждането на стридите, са много. Е, в повечето случай не зависят от човека. „Миналата година имахме големи загуби. Рh-то на водата се беше променило, освен това миниатюрните стридички се задушават, изяждат ги рапани. Въобще, когато човек работи в морето, едно калкулира, но съвсем друго получава и достави до пазара”, споделя бащата.
Фермата в момента има две линии. От развитието на бизнеса, ще зависи дали ще продължат.
„Ние двамата със сина ми работим, аз съм инженер, той е юрист. Правим си изчисления, опити. Всичко е математика, но Божията ръка си е Божия ръка”, споделя Коста.
Трудностите тук идват и тежкия труд, който полагат. „Във Франция, които ни се явяват конкуренция, работят 12 месеца в годината и излизат с трактори. Не познават проблемите с морските бури, когато излизаш с корабче в морето. Но, при нас всичко се прави ръчно. Тежестите, които вдигаме, са 200-300 килограма”, разказа Коста Петров. А, и при нас се работи 6-7 месеца, докато във Франция е целогодишно.
Петров се надява фермата да може да изгради брегова база със специални съоръжения, които да облекчават труда им, да повишават производителността, а и да се работи целогодишно. Там ще може да се произвежда зарибителният материал, както и да се изгради и пункт за продажба на стриди.
Независимо от трудностите пред този бизнес, фермата произвежда стриди със световно, а според видни шеф-готвачи, дори с космическо качество.
„Стридите ни са върховни. Нашата цена е по-висока от френската с 2-3 лева, защото и качеството е по-добро”, споделя Коста Петров. И допълва, че и най-луксозната френска стрида, дори с допълнително темпериране, няма никакъв шанс срещу нашата черноморска стрида. Българската стрида, която отглеждаме, е като Кралица сред стридите, категоричен е той.
Обяснява, че за качеството на стридите важни са няколко показатели – аромата, соленост и вкусът на месото. „Френските и западноевропейските стриди са твърди, тръпчиви. Няма я мекотата, хармонията на нашата стрида. Разликата е и в цвета на месото, който показва каква е акваторията и хранителната база”, обясни Петров.
Коста Петров е уверен, че бъдещето е на аквакултурите. Да имаш това море, пълно с фитопланктон, а да не го използваш, е като да си жаден, а да вървиш по вода, споделя той.
„Целият свят развива аквакултури. Един Китай произвежда 350 000 тона аквакултури годишно. Втори е Япония със 170 000 тона. Франция, Испания са на 10-15 място. А, България с това хубаво море, което е сравнително чисто и богато на полезни вещества, не се използват. При това богатство да се произвежда само черна мида, а има десетки видове аквакултури, които могат да се отглеждат”, посочи той.
