Веселин Спасов от 4 години се занимава в проучване на безоранната технология и екология. По време на традиционното изложение „Борса за семена и посадъчен материал” на „Добрички панаир” АД, той организира обучителен семинар “Почвата”. Участниците в него коментираха възможностите да се върне плодородието чрез безоранна технология и покривни междинни култури.
- Г-н Спасов, какво представлява безоранната технология на обработка на почвата?
- Ние се фокусираме най-вече на почвата. Тя е най-важна и плодородието й е нещо, което прави така, че ние да имаме добър или лош добив. От нея зависи дали растенията ще боледуват, дали ще бъдат нападани от насекоми или не. Ако растенията са здрави, така, както един спортист е здрав, на него вирусите няма да му влияят. Според много земеделци, когато те възстановят плодородието на почвата, болестите спират и нападенията от насекоми отпадат на 99 %. Но, това става постепенно с възстановяването на почвата. Първото нещо, което всеки трябва да направи, за да започне да се възстановява почвата и да става все по-плодородна е да се спре да се рови в почвата – да се копае, да се оре, да се дискова, да се продълбочава. Защото в почвата, на практика, има хиляди живи организми – освен червеите, които виждаме с просто око, има много други. Чрез микроскоп учените наблюдават какво се случва в почвата с тези животинки, бактерии, нематоди. Има много гъби, които също са много важни, защото набавят вода и хранителни вещества, правят фосфора усвоим, както и много други микроелементи. Когато ние ровим в почвата, по какъвто и да е начин, ние физически убиваме тези животинки. Вследствие на това почвата се изтощава, няма достатъчно хранителни вещества. Затова се налага да се добавят торове и препарати. Самите болести в почти всички случаи се развиват в резултат на това, че почвата е сплъстена. Когато я дисковаме или продълбочаваме, ние я разрохкваме, но това е само временно – за месец-два, докато завали проливен дъжд. Ние я разрохкваме само на първите 20-30 см. А, има червеи, които правят каналчета от 2 до 3 метра. Когато почвата се възстанови, на един квадратен метър можем да имаме 10-20-30 такива червея. Когато те правят каналчета на 2-3 метра надолу, това означава не само, че почвата няма да е сплъстена, но и когато завали дъжд, той ще има къде да попие.
- Революционен ли е този подход без обработка на почвата?
- За България той е нещо ново, въпреки че и тук са се правили доста опити от учени, и от земеделци. Но, не е толкова известен и толкова масов. В район в Аржентина 97% от земеделците по този начин обработват земята си от много години насам. В САЩ, например, има щати, където над 60% от производителите са спрели всякакъв вид обработки. Това е въпрос на нагласи, на бизнес, но е нещо, което ще става все по-прилагано. Защото, почвата наистина се изтощава все повече и повече. Когато се проучи по-задълбочено как да се прилага правилно самата технология, нещата се получават доста добре. Има много земеделци, които започват да я прилагат, защото виждат финансовата полза. А, не толкова, защото се замислят за бъдещето и бъдещите поколения.
- Каква е самата технология?
- Най-важното нещо е да възстановим живите организми в почвата. За да се случи това, може да се помогне по няколко начина. Единият е да се добави компост – от калифорнийски червей или друго. В него има много бактерии, гъби, които ние директно добавяме на нашето поле и те там се размножават. Другото много важно нещо е да се засаждат междинни култури. Когато ожънем нашата култура, трябва полето да не остава голо и незащитено от метеорологичните условия през зимата или в жегите през лятото, а да засадим междинни култури, най-добре микс. Ако следващата култура е такава, която изисква повече азот, например царевица, тогава засаждаме повече бобови култури, които фиксират азота от атмосферата. След това в корените си правят гранулки и за следващата култура азотът е наличен и няма нужда да добавяме. Но, всичко става постепенно. Трябва да се проучи, за да няма провалена култура. Защото, както и при стандартното земеделие, ако липсва някой елемент в големи количества, наистина може да се получи негативен резултат. Понякога само това да спреш да ореш е достатъчно, но не винаги е така. Зависи от района. Например, в Англия вали повече и това не е проблем. Но, в България има месеци без валежи. Когато има покривни култури, те правят повече растителни остатъци, които не позволяват да се изпарява влагата през горещите месеци. Растителните остатъци пазят почвата да не вдига твърде висока температура, а от там няма и изпарения на влагата. Когато направим това превантивно, ще имаме растителен остатък, който ще пази и ще има повече влага за следващата ни култура.
- Каква е обвързаността с обработката с препарати?
- Препаратите за растителна защита са или за болести, или срещу насекоми в корените, нематодите. Това се случва, когато почвата е изтощена. Когато се обработи и след това падне пороен дъжд, тя се сплесква. Няма гъби, червеи, които да продължават да се движат там, да аерират. Тогава почвата остава без въздух и започват да се развиват болести. Когато ние започнем да засаждаме тези междинни култури, да не ровим почвата, малко по малко самите червеи се намножават. Тогава в почвата имаме толкова много животинки, които правят така, че да не се развиват болестите. Добрите организми надделяват над лошите, когато ние им предоставим тази среда, дадем им храна чрез тези междинни култури и спрем да ги убиваме чрез оране и продълбочаване.
- От колко години тази технология се прилага в България?
- Александър Китев, управителна „Агримат“, беше първият, който я приложи у нас. Той обработва 12 000 декара до София. Беше от младите земеделци, които първо започнаха да обработват земята по конвенционалния начин. Но, сметките му не излизаха. Затова реши да потърси друг вариант. Прилага безоранната технология от 7 години на всички свои полета. Произвежда царевица, слънчоглед, пшеница, сорго. В семинара участва и колега от Кърджали, който работи в планински район, където земята е 4, 5, 6, 7 и 8 категория. Едното от полетата му било 9 категория и почвата била толкова изтощена, че изобщо не го обработвал. Но, в съседство видял, че расте трева. Почвата там била с огромна разлика от тази в обработваната нива. Започнал да чете и проучва и сега го прилага.
- Казват, че при тази технология добивът пада. Така ли е?
- Може да падне, ако не се направи както трябва. Но може и да се повиши. Важното е, че много падат разходите. Дори добивите да намалеят с 10-20 %, когато разходите /като изключим рентата/ са наполовина, сметката излиза. А, разходите наистина могат да паднат наполовина още през втората-трета година. Има и други дребни ползи – амортизация на тракторите, няма кал, няма прах. Горивото, изразходвано за дърпане на сеялката и жънене, намалява с 20%. Всяка година започваме да имаме по-малко неприятели, насекоми. Така ние нямаме нужда да пръскаме толкова често. Отделно самата оран и дисковане изискват време, амортизация. Това са дребни неща, които оказват влияние.
- Имате група във Фейсбук. Може ли да се каже колко производители в България прилагат тази технология, на какви площи?
- Групата е Ноу Тил България – NoTIllBulgaria. Идеята е там да споделяме видеа от конференции не само от България, но и от чужбина. Познавам 20-30 земеделци, които са преминали изцяло към този вид земеделие с над 10, 15 дори 50 хиляди декара. Вторият най-крупен производител в България също всяка година увеличава с по 10 000 декара площите, където спират да орат. Има доста притеснения от гледна точка на това, че, според някои, когато се оре механично, се убиват плевелите. Това налага в първите 1-2 години да се увеличи препарата за плевелите. Колеги, които от 7-8 години прилагат тази технология, споделят, че сега използват 20-30 % от препаратите, които са използвали преди.
- Каква част от площите?
- Считам, че 2-3 процента от производителите прилагат тази технология на всичките си площи, а има и 5-10 %, които са на някакъв етап на проучване. Дори и крупните фермери прилагат.
- За нископродуктивни почви ли е най-удачна тази технология?
- Със сигурност е достатъчно ефективна за всички почви. Но, за по-неплодородните е по-осезаем резултатът, както и за по-сухите, тъй като влагата се запазва повече. В много от случаите хората започват да се интересуват от No Till, защото финансово сметките им не излизат. Те търсят някакъв начин да намалят разходите. Ползите са толкова много. Най-добрият производител в САЩ, не ползва никакви препарати и торове. Единствено ползва хербицид на 2-3 години, но казва, че и него ще спре. Т.е. можем да преценим какви са разходите му. Мислим как да сме ефективни и с малко разходи да извлечем повече полза.
- По отношение на кои култури е най-ефективна технологията?
- Всичко, което се отглежда върху почва. 95% от храната ни едва от почвата. Аз лично имам разсадник и отглеждам зеленчуци и дръвчета. Така че, абсолютно без значение дали е лавандула, овошки, слънчоглед, приложимо е. Дори за хора, които започват да отглеждат хидропоника т.е. само във вода. Стандартният метод е да се добавят изкуствени торове, но има много производители, които добавят гъбички или различни микроорганизми, които могат да живеят във водна среда.
- Най-доброто е, че това, например, с калифорнийските червеи всеки може да го направи безплатно в задния си двор. И финансово, и за природата е много добре.
- Каква е Вашата прогноза – след колко време ще спрем да орем?
- Ще стане неизбежно, със сигурност ще го наложат и от правителството. Убеден съм в това. Иска ми се да е възможно най-бързо. Защото, когато превантивно се вземат мерки, е много по-лесно, отколкото, когато ножът опре до кокала. Или ще станем пустиня или ще започнем да отглеждаме безоранно.
