Според министър Танева реколтата ще бъде около 5 милиона тона, според зърнопроизводителите – около 4,3 милиона, според ЕК – 5,8 милиона
Близо 5 милиона тона е очакваната зърнена реколта от пшеница тази година, по данни на Министерство на земеделието, храните и горите. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерския съвет, след днешното заседание на Консултативния съвет по зърно, съобщиха от министерството.
Тя подчерта, че и тази годината страната ни ще запази обемите си за самозадоволяване с хляб и фураж. Министърът допълни, че независимо от неблагоприятните за посевите агрометеорологични условия в настоящата стопанска година, се очаква добра реколта. По думите й, България е на едно от челните места по експорт на зърно за трети страни и ЕС. „Ще запазим категорично статута си на голям нетен износител на зърно и през настоящата маркетингова година”, отбеляза Десислава Танева.
По прогноза на Комитета по полски култури и зехтин към Европейската комисия, страната ни очаква 5,8 млн. тона.
Костадин Костадинов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите , от своя страна заяви, че по информация на членовете на асоциацията състоянието на пшеницата е сравнително добро. Според него се очаква реколта от около 4,2 – 4,3 млн. тона пшеница, което е с 30% по-малко спрямо предходната. По думите му, това обаче няма да се отрази на пазара и продоволствената сигурност. Той изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията в страната.
Десислава Танева съобщи, че се извършват обследвания по искания на земеделските производители. „До момента са издадени констативни протоколи за 28 хил. дка, основно в Североизточна и Източна България. От януари до април месец тази година в райони като Варна и Добрич с натрупване в различните месеци, валежите са били от 10 % до 30 % от средната месечна норма“, каза още тя. Министър Танева припомни, че МЗХГ прилага държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделските стопани за напълно пропаднали площи на 100% в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия. Тя е с максимален бюджет от 4 млн. лв. годишно. „И тази година стопаните ще получат обезщетенията си по помощта в същата календарна година, така както и за 2019 г., когато за първи път платихме тази помощ за различни пропаднали площи от климатични събития в самата календарна година“, поясни още тя.
Земеделският министър уточни, че няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %.
