Прогнозират 8% по-високи добиви за периода 2021 – 2025 година, отколкото в предходните пет години. По-високи ще бъдат и средните изкупни цени.
Средносрочните предвиждания на Център за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/ до 2025 година за 5 основни зърнени и маслодайни култури в България показват стабилни перспективи. В своя бюлетин за месец октомври от Центъра посочват, че след 2015 г. настъпи известно намаление на общите площи, които почти бяха достигнали 3 млн.ха. В момента те са около 2,8 млн.ха и се очаква да бъдат около и над тези нива, но ще зависят все повече от въздействието на Зелената сделка на ЕС.
Според анализаторите увеличение на площите се очаква да има при царевицата, която да съставлява между 500-600 хил.ха. (450 хил.ха в последните години) и при пшеницата до 1,25 млн.ха (1,2 млн.ха сега).
Предвижданията на САРА за царевицата за периода 2021-2025 г. са за добив около 6,85 т/ха и производство достигащо 3,8 млн.тона, приблизително 3% под това от изминалата година. Износните обеми се изчисляват на над 2,3 млн.тона, което е с около 4% надолу на годишна база.
Оценките за производство на слънчоглед между 2021-2025 г. са за равнища от 1,7 млн.тона, което е със 17% по-малко, съпоставено с равнищата от последните 5 години. Износът на маслодаен слънчоглед се прогнозира на нива от 400 хил.тона.
Добивите ще продължат да нарастват, считат анализаторите. Средните добиви се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021-2025 г. отколкото за 2016-2020 г. Това увеличение ще доведе до ръст в производството, което средно за периода 2021-2025 г при пшеницата ще е 6 млн.тона, докато при царевицата се оценява на 3,8 млн.тона.
Средните изкупни цени в средносрочна перспектива ще бъдат по-високи от тези в периода 2016-2020 г. Причините се отдават на растящото световно потребление, растящите производствени разходи и макроикономическата глобална финансова политика.
