Начало Агроновини Земеделие Земеделците от Кардам и района не помнят толкова лоша стопанска година

Земеделците от Кардам и района не помнят толкова лоша стопанска година

Районът около генералтошевското село Кардам е един от най-пострадалите от сушата в област Добрич, което доведе до една от най-лошите стопански години за живеещите там.

Над 80 000 декара е обработваемата земя в Кардам и близките села Чернооково, Снягово и Йовково. Именно тези селища в община Генерал Тошево Кардам бяха най-засегнати и регистрираха най-ниски добиви от зърнени и маслодайни култури.

„Основно препитание тук е земеделието, всичко се върти около него, защото нямаме работещи предприятия. Имаме десетина по-едри земеделци, а в по-дребен мащаб работят още 20-30 семейства. Други 10-15 отглеждат пчели. Всичко се върти около това, в района няма какво друго да се прави“, коментира за Про Нюз Добрич кметът на Кардам Георги Николов.

По-възрастните хора не помнят толкова сушава и лоша година. Случвало се е да не стане една от основните реколтите – от пшеница, царевица или слънчоглед. И трите обаче да пострадат в една и съща година не се е случвало. „2001-2002 година пак имаше голяма суша, но пшеницата криво-ляво стана, хората ожънаха по 400 кг/дка. Тогава пък нямаше никаква царевица. Но все пак стопанинът изкарва от едната култура, поне се покрият разходите. Тази година хората, които се занимават със земеделие, не могат да си платят разходите, направени за сеитбата. Добивът от пшеница тази година при нас беше средно между 50 и 100 кг/дка, най-много до 150 кг/дка. Имаше и такива, които изкараха 30 кг/дка. Имаше и хора, които развалиха посевите“, каза Николов, който също се занимава със земеделие. И той, както много други производители, смята, че държавната помощ от 2 лева за декар за пострадалите от сушата е крайно недостатъчна.

В района са прибрани 100-150 кг от декар слънчоглед. При царевицата добивите са същите, докато миналата година са стигали до 800, а някъде и над 1 тон/дка. „Аз лично съм виждал това лято комбайните да вървят цял ден и да не могат да напълнят един бункер. Нафтата гори, хора си наел и в крайна сметка не може да си покриеш разходите по прибирането, да не говорим за засяване, семена, препарати, торове“, споделя Николов.

Рентите естествено няма да са с нивата на минали години. Прогнозата е за 30 лева на декар. Повечето договори за ренти са сключени за 30-35% от добива, има и някои с фиксирана сума, но те са много малко. Говори се, че ще се теглят кредити, за да се изплатят рентите, но така земеделците задлъжняват за новата стопанска година.

„И за арендатора, и за арендодателя е лошо. Цените на зърното сега са една идея по-високи, но като няма продукция, как да се радваш на високата цена? Преди се продаваха хиляди тонове зърно, а сега – по няколко стотин, зърнобазите са празни“, каза Николов, и припомни, че през лятото месните правили молебен за дъжд. Веднага след ритуала паднали валежи и…дотам. А заради пандемията от Ковид-19 били отложени съборът и традиционния Ден на плодородието.