Два проекта на „Закон за трюфелите“ се появиха в пространството. Единият предложен от Министрерство на земеделието и горите (МЗГ) и един от партията на Обединените патриоти. Проектозаконът на МЗГ беше качен и на сайта им за обществено обсъждане. Каква, обаче беше изненадата на хората, чиято дейност е пряко свързана с този закон, когато проектът на МЗГ изчезна от пространството, а този на Обединените патриоти влезе в Народното събрание без да е ясно дали и как ще може да се обсъжда. Така, сега заетите в тази област, не знаят към кого да се обърнат, за да дадат своите препоръки и предложение за промени и затова пишат на всички – на министри, на депутатаи, на Омбудсмана с надежда да получат някакъв отговор и някой да им каже към кого да насочат исканията си за промени, а те не са малко. Писали са и до Комисията по земеделие и храни към парламента, от където са им отговорили , че ще разгледат тяхното становище и че това вече е официално представено.
„Двата проектозакона нямаха голяма разлика помежду си, като изключим това, че според този на Обединените патриоти ще се изисква задължително членство в браншова организация, което не виждаме как ще помогне. По-скоро ще ни натовари финансово.“ – коментира Димитър Димитров председател на “Национална асоциация Български трюфел“. „Ние смятаме, че в този си вид, законът няма да постигне желаните цели, дори напротив – за нас съществуват реални възможности да се затрудни и попречи на развитието на бранша.
Например предложеният начин за издаване на разрешително за лов на трюфели и заложените ограничения, със сигурност не защитават правата на лицата, занимаващи се с тази дейност, защото има твърде много условности и субективност по отношение на описаните процедури.
Дейността по култивирането на трюфели има отлично бъдеще в България, защото е налице много земя, която не е подходяща за традиционно земеделие, но отговаря на условията за култивиране на трюфели. Отчитайки гореизложеното, законът трябва да улесни и мотивира хората да се занимават с това, а не да им пречи, като изисква разрешително от БАБХ и становище на РИОСВ за култивиране на трюфели.
За нас е непонятно, поради каква причина собственик на земя е необходимо да търси разрешение от БАБХ и РИОСВ, какво да за засади в собствения си имот. Не сме запознати да има такива изисквания за други посеви.
Считаме също, че не е правилно да се поставят адмнистративни ограничения за максимален добив на декар, както това не е прието за нито една земеделска култура.
Имаме и предложения относно изкупуването. То трябва да се извършва не само в стационарни пунктове, но и в мобилни. Трюфелът има температурен режим на съхранение и е много важно максимално бързо да се постави в контролирана среда.
Много от ловците на трюфели не живеят близо до пункт за изкупуване и нямат възможност да осигурят правилното съхранение на трюфелите.
Смятаме, че при търговията с трюфели, е добре да се вземе за пример практиката при изкупуване на вторични суровини. Там човек отива предава вторичните суровини и му удържат данъка на място, след това търговеца го внася и лицето няма здължение да се занимава със счетводна дейност. Сега едва ли не всеки ловец на трюфели трябва да има собствен счетоводител.
Имаме и предложения относно търговията и с пресни и замразени трюфели, след края на сезона им за събиране, записан в законопроекта, но всички тези питания ние не знаем към кого да ги отправим и най-голямата ни тревога, на мен, а и на всички колеги е проктозаконът да влезе за гласуване без ние да сме казали нашите съображения. Отдавна чакаме този закон и е важно той да е добре обмислен и да защитава интересите на ловците на трюфели производителите на култивиран трюфел и търговците на трюфели, а не да им пречи безмислено“ – тревожат се от „Национална асоциация Български трюфел“.
