Доц. Ана Добрева от Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък пред Про Нюз Добрич
Много се спекулира с това, че качеството на маслото от лавандула, което се добива в Добруджа е с по-лоши показатели от това в други части на България. Има ли основание за това?
Въпросът е комплексен. Той не е само до сортовете, а и до районирането, до насажденията. Проблемът с качеството идва и от времето на жънене, начина на дестилация, на съхранение на маслото. Защото лавандуловото масло, за разлика от розовото, е нестабилно. То има срок на годност. И, ако не е произведено и съхранено по правилния начин, качеството му бързо се срива и това допълнително усложнява ситуацията. А залежалите количества масло в един момент ще станат непродаваеми, защото качеството им ще бъде толкова ниско, че няма да имат никаква цена. Проблемът с качеството излиза на преден план. В Министерството на земеделието предложихме да бъде обвързано качеството на маслото със субсидиите, които стопаните ще получат. По този начин те ще бъдат стимулирани да произвеждат, да се интересуват как да го произведат, така че да получат качествено масло и съответно да получат добра печалба.
Стопаните търсят ли помощта на науката при отглеждането на лавандула?
Стопаните са много, най-различни, всеки със своите проблеми. За съжаление, много от тях имат нужда от информация как да си отглеждат лавандулите, каква лавандула да отглеждат, как да я преработват, съхраняват. Имат нужда от ограмотяване, от образование. Успехите с лавандулата и лавандулопроизводството в България са свързани пряко с научните изследвания. И ще продължава да е така.
Сортовете, които сега се засаждат в региона, подходящи ли са?
Тези сортове са били създадени в района на Казанлъшката долина. Те не са били предвидени за други райони. Но последните години показаха, че има сортове като Хемус, които имат стабилно качество в различни райони на страната. Севтополис е много добивен и високомаслен сорт. Но, той, както и Рая, е по-нестабилен в качеството си и по-капризен. Затова по-трудно могат да бъдат приложени масово в Добруджа. Те са по-подходящи за южните райони на страната, където слънцегреенето е по-добро и биосинтеза на линалил ацетат е по-силен, по-гарантиран. Биологията на сорта има нужда от райониране.
И все пак, има ли разлика в качеството на маслото, произвеждано в Добруджа и в Южна България?
Има. Нашите изследвания показаха, че в по-южните райони – Ямболски, Елховски, Старозагорски качеството е много по-добро. Съдържанието на линалил ацетат в сортове, които се отглеждат в Добруджа и в новите райони на Югоизточна България е много-високо, което още веднъж показва, че има голямо значение.
Означава ли, че трябва малко повече наука?
Да, трябва малко повече наука, повече информация и желание за добиване на качествено лавандулово масло. Вече това излиза на преден план. И това става по естествен начин.
