Начало Новини Природозащитни организации с критика към еко-схемите в новата Обща селскостопанска политика на...

Природозащитни организации с критика към еко-схемите в новата Обща селскостопанска политика на ЕС

Природозащитни организации излязоха с критики и препоръки по отношение на еко-схемите, които ще залегнат в новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, която ще влезе в сила през 2023 година. Българското дружество за защита на птиците съобщава, че в опит да изяснят механизма на еко-схемите BirdLife Europe, WWF Europe,  European Environmental Bureau публикуваха доклад, в който разглеждат известните до момента факти и дават препоръки за корекции в стратегическите планове, които тепърва ще търпят промени. Подробностите за еко-схемите са предоставени от природозащитни неправителствени организации и коалиции, които работят на национално ниво, но в много случаи са получавали само откъслечна информация от правителствата си.

В момента предложените от държавите членки еко-схеми не отговарят на очакванията. Само 19% от тях е вероятно да постигнат своите заложени природозащитни цели, 40% ще имат нужда от значителни подобрения, за да са ефективни, а 41% са напълно нехармонизирани. И нещо повече, според настоящата оценка много добре замислени схеми, които по всяка вероятност ще имат ефект, са или недофинансирани или ще бъдат надвити от по-непретенциозни и финансово привлекателни схеми.

Ето някои от най-лошите примери:

  • Еко-схеми за прецизно селско стопанство (целящи намаляване на използваните торове или пестициди), когато не включват никакви критерии или изисквания за реални входни стойности. В допълнение към неясните ползи за природата от тях, предложението да се плаща на фермери фиксирана ставка за хектар за прилагането на технологии за прецизно селско стопанство ще облагодетелства най-едрите бизнеси.
  • Еко-схеми за безорно земеделие, когато нямат защитни механизми върху използването на хербициди (напр. глифозат), нито изисквания за прилагане на другите два „стълба“ в консервационното земеделие: комплексната ротация на посевите и постоянната почвена покривка.
  • Еко-схемите за окончателни решения в интензивното животновъдство, като хранителни добавки за дойните крави, сертифицирани растения за храна за добитъка или по-ниска от средното или намалена употреба на антибиотици. Тези еко-схеми не разглеждат основните причини за замърсяването или прекомерната употреба на антимикробни препарати и могат да се превърнат в субсидии от типа „на замърсителите им плащат“ за интензивното животновъдство.
  • Еко-схемите за разнообразяване на културите, което е изискване в настоящата ОСП и чиито ползи за природата се оценяват като много ниски. Голяма е вероятността тези еко-схеми да не донесат никаква реална полза, защото не гарантират реално увеличаване на разнообразието от посеви, нито въздействат върху размера на парцелите, като така продължават да позволяват монокултурното отглеждане.
  • Еко-схеми за управление на стандартни пасища без ограничения за плътността на добитъка и без подходящи изисквания за управление, които да осигурят, че косенето или интензивното изпасване осигурява желаните ползи за биоразнообразието и климата.

Анализът показва спешна нужда държавите членки да подобрят структурата и амбициите за еко-схемите, преди да подадат черновите на стратегическите планове за одобрение, както и от много критична оценка от страна на Европейската комисия.

За да се осигури ефективността на еко-схемите и базирайки се на наблюденията, направени по време на анализа, природозащитните организации имат няколко ключови препоръки към държавите членки и Европейската комисия:

  • Плащания за практики, които допринасят за цялостния преход към по-устойчиви земеделски системи, а не за откъслечни подобрения на фундаментално неустойчиви модели. Еко-схемите не бива да поощряват практики, които могат да имат негативно въздействие върху природата.
  • Прилагане на по-многопластови еко-схеми и/или поощряване на фермерите да комбинират различни еко-схеми в техните земи. Единичните практики често не постигат дори своя ефект, а комбинирането на няколко относително възнаградени интервенции могат да имат кумулативен ефект.
  • Да не се плаща за основни земеделски практики, които вече са общоприети или които са с неясни или спорни ползи за природата.
  • Еко-схемите трябва да предлагат справедливо възнаграждение на фермерите с пропорционални плащания за очакваните природни ползи от подкрепените практики.
  • Да се осигури последователност и синергия с други инструменти на ОСП, като се избягват еко-схемите, които биха отслабили или конкурирали съществуващите агри-природни мерки и др.

В България предложените от експертния екип на Министерство на земеделието и храните еко-схеми са общо 9, като директно свързани с биоразнообразието са две: поддържане и подобряване на биоразнообразието в горските екосистеми и поддържане и подобряване на биоразнообразието и екологичната инфраструктура. Други две от тях – отделянето на територии за природни местообитания в земеделските земи и екстензивна поддръжка на постоянни пасища с тревопасни животни имат потенциал да допринесат за опазване на биоразнообразието, като осигурят подходящи местообитания за различни видове птици, сред които са царският орел, малкият креслив орел, папунякът, червеногърбата сврачка и др.

Източник: Българско дружество за защита на птиците