Около 90 000 декара са площите с лавандула в област Добрич. За някои земеделски стопани 2021 година беше много тежка, за някои – не толкова. Лавандулопроизводството в Добруджа преживя и ниски цени, и бум на нови насаждения, и високата цена от 240 лв./кг., и срива й до 50 лева.
„Много по-хубави години е имало от тази 2021-ва. Тежко бе за тези, които изкараха много ниски добиви и дефакто не спечелиха от това, което правят. За ниските добиви имаха значение и метеорологичните условия, но основното са сортовете, които се садят“, коментира за Про Нюз Добрич Петър Христов, председател на Асоциацията на производителите на етерични масла.
„Това го повтарям от 5-6 години, но за жалост много стопани не се съобразяват. Тази година имаше често случаи, в които колеги окосиха, натовариха един тир, започнаха да варят, при първия казан видяха, че не пуска масло и спряха. Мога да кажа, че това се случи на 30-40% от производителите. Затова и не може да се направи изчисление колко точно цвят е прибран и колко тона масло е добито“, смята Христов.
Според него е много важно да се садят чисти сортове, от които се добива повече и по-качествено лавандулово масло. Той предлага и качествен разсад от сорта „Севтополис“ и разказва: „Питат ме за цената на разсада, казвам – 12 стотинки, посочвам откъде е резникът, нивите, къде сме изварили. Те ми казват – в Казанлък има по 6 ст. Но ти знаеш ли какъв е сортът? Никой не продава чисти сортове евтино. И има хора, които купуват по 6 ст. смесени сортове. Дават пари за засаждане, за окопаване. Ще дойде първа добивна година, той ще продължи да влага пари, а няма да изкара нищо. Следващата година продължава да копае, жъне и вари, а тази лавандула няма да пуска масло. И чак на третата-четвъртата година ще разбере, че е загубил. А той е загубил в момента, когато е купил евтиния разсад. Това е масово – над 50% от хората са така. Интересува ги каква е цената на разсада, а не какво е качеството му. Защото му пуска 2 кг. масло от декар и той няма да си покрие разходите.“
„Ние сме преживяли и реализирали на ниска цена през 2013 г. Т.е. този шок да продадеш стоката си, която си отгледал с любов на цена, която едва покрива разходите и има много малка печалба за теб, да не кажа никаква, вече сме го преживяли. За нас е неприятно, но не и неочаквано. През 2018 г. беше бумът на нови насаждения, истерия дори, защото хора с различни професии, поприще, звъняха да споделим като опит. Тогава се очакваше насажденията да станат страшно много. А когато има голямо предлагане, започва отсяване“, казва производителката Юлия Пенкова.
Сортът „Севтополис“ дава на първа добивна година 8-9 кг. масло от декар. Тази година пак е било така. Масово обаче добивите бяха 2-3 кг., казва Христов.
Сортът „Хемус“ пуска по-малко – около 6 кг. тази година, но има много добри показатели и маслото се изкупило по 80 лв./кг. А иначе масовата цена през 2021 г. бе 55-60 лв.
„Има още непродадени количества от тази година, някои производители имат и от миналата, но по принцип маслото се изкупи. Качественото се продаде по 80 лв./кг. – цената е малко по-добра от миналата година. В момента има търсене на добро масло, но няма предлагане, защото то се изкупи“, коментира Христов.
По думите му тенденцията е да се търси качествено масло. Затова Христов смята, че много хора подхождат направо глупаво със сортовете. „Съветът ми е да се садят качествени сортове. В световен мащаб е така. Прогнозирам, че до две-три години маслото с недобри показатели изобщо ще спре да се търси. Не сме само ние на световния пазар, и другите излизат на пазара с качество. Това е бъдещето на този бизнес – зависими сме от световния пазар, а той се разраства – Азия, Южна и Северна Америка. И всичко ще зависи с какво качество сортове си засадил нивите.“
През 2021 година се наблюдава и още нещо. Много земеделци си разорали лавандуловите си ниви и са предпочели да дадат земята си под аренда заради по-високите ренти тази година и добрата цена на зърнените култури.
„Бизнесът не е умрял, но трябва да се подходи правилно и разумно. Има производители с дестилерии, техника, косачки, на тях себестойността им излиза по-ниска и когато садят правилните сортове сметката им излиза“, посочва Христов.
Членовете на Асоциацията са около 100. Председателят й пожелава за новата 2022 година всички да са живи и здрави, да имат много късмет, дай боже, новата година да е хубава и плодородна, да донесе доход на хората, защото в крайна сметка всички работим за това.
