Най-голямото притеснение за земеделските стопани в Добруджа, които имат овощни насаждения, в момента е топлата зима. „Температурите са високи, а още сме в началото на февруари. Това не е добре, защото колкото е по-топла зимата, по рано тръгва сокодвижението в трайните насаждения и оттам те не издържат на минусови температури. Ако например през март паднат драстично температурите, овошките няма да издържат. Ако зимата е студена, те издържат по-дълго на по-ниски температури, но колкото по-топла е зимата, толкова по-рано тръгва вегетацията на растенията и те стават неустойчиви към ниски температури“, коментира пред Про Нюз Добрич Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския овощарски съюз.
Тя припомни, че по-миналата година нямаше реколта от кайсии, защото на 7 април температурите паднаха до минус 8-10 градуса.
„Застрахователите носят риска за сланата след 20 април. До 20 април ние не сме защитени нито от слани, нито от мраз и всъщност едва след 20 април можем да правим някакви прогнози за реколтата. Ако има какво да застраховаме, ще бъде добре“, допълни тя.
Естествено и високите цени на торовете и препаратите са голям проблем за сектора. Овощарските съюзи отправиха искане към Министерски съвет и Министерството на земеделието за увеличаване сумата на държавната помощ по превенция на трайните насаждения. „Причината е, че всичко много поскъпна. Отговорът на министерството по повод подпомагане за торовете е, че не могат да помогнат, но може евентуално да се отвори някаква кредитна схема. По отношение на цената на препаратите наистина увеличението е драстично, от друга има проблем с вноса на препарати“, посочи Търпанова.
„Докато миналата година комбинираният тор (азот, фосфор и калий с микроелементи) струваше 1 200 лева за тон, тази година отива към 2 000 лева. На всички производители увеличението е много голямо, новите доставки влизат на все по-високи цени. Тоталните хербицидите имат страшно голямо увеличение. Голяма част от тях се произвеждат и пакетират в Китай и това ги оскъпява много заради транспорта, горивата, контейнерите – всичко се наслагва“, казва овощарката.
Оказва се, че освен за цените на препаратите и това дали ще има реколта, колегите й се притесняват и от това кой ще я купи тази реколта. „Себестойността ни ще стане много висока и ако влиза нелегален внос на много ниски цени ние просто сме обречени на фалити. Вижте производителите на оранжерийна продукция – те през февруари трябва да започнат да вадят краставици, а оранжериите са празни. Защото на цената, на която ще произведат зеленчука, няма да могат да го продадат. Същото е и при нас, ние очакваме висока цена на нашето производство, ако го има, защото големият ни проблем е, че не всяка година имаме добра реколта.“
По отношение на зимните обработки и резитби Търпанова смята, че колегите й са се справили, защото през есента и зимата времето позволи и се даде възможност дейностите да се проведат нормално. Очаква се в края на февруари да започне торене.
Димитричка Търпанова коментира и актуалната тема за минималния осигурителен праг на малките земеделци, който се предлага да се вдигне от 420 на 710 лв., колкото ще бъде и минималната работна заплата.
„Това ще доведе до отпадане на голяма част от най- малките производители. Като си сметнат колко им е субсидията и колко осигуровки трябва да платят, мисля, че голяма част от тях ще минат в сивия сектор и просто няма да плащат осигуровки. Или ще се прехвърлят към други стопанства, или да се откажат“, заяви тя.