„Ситуацията в нашия бранш е много тежка. Оранжерийните производители на зеленчуци ще правят само лятна реколта заради непосилните сметки за отопление. Само през лятото ще ядем български зеленчуци“, заяви пред Про Нюз Добрич Чавдар Георгиев, който има 5 дка оранжерии край балчишкото село Църква.
Оранжериите в момента са празни. Шоковото поскъпване на енергията и високите цени на абсолютно всичко, свързано с производството – торове, семена, разсад, материали, труд, принуждават оранжерийните производители изобщо да не залагат зеленчуци. Георгиев прогнозира, че повече от тях ще отворят чак през април, когато не се отоплява, ще оберат каквото могат до септември и пак ще затворят.
„При мене е проблем, защото оранжерията ми е изградена с проект по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони. Там имаш бизнес план, който трябва да следваш, за да можеш да усвоиш средствата, имаш назначени хора. Не мога да съкратя персонал. И никой не мисли как се справям, защото ако дойдат на проверка, те търсят дали спазваш бизнес плана“, казва Георгиев.
Оранжериите му се отопляват с пелети. Миналата година цената им е била 150 лв./тон, а сега е 380 лв./тон. Ако миналата година за 5 дка е харчил на месец за отопление 9 000 лева, сега са 20 000 лв. Само семената сега му струват 7 000 лв. те също са по-скъпи. А готовият разсад, който се произвежда в по-топли региони в страната, струва двойно повече.
„Хората със собствени оранжерии ще ги затворят, може и да не работят 2-3 години, ако имат друг бизнес, просто ще изчакват да видят какво ще се случи. От колегите, които познавам, никой няма в момента реколта. Всички умуват кога да сложат семената. Образно казано, ако днес сложите семката на краставицата, ще започнете да берете след два месеца и 10 дни. За този период само отоплението ми ще бъде 40 000 лева. Прибавяме и заплати за 5 човека персонал. Като започнем да берем преди Великден, ние сме дали вече 50-60 хил. лв, които трябва да ги изкараме в брането. И в този момент от Турция влиза евтина стока, ние как да продаваме? Ще отопляваш няколко месеца преди плододаването и накрая ще внесат от Турция краставица и домат по 60-80 ст., ти ще се принудиш да продаваш на 1.60 лв. и загубата ти ще бъде огромна“, коментира Георгиев.
Той обяснява, че турската стока е евтина първо заради много добрите държавни субсидии и второ – там нямат нужда от отопление, колкото при нас, заради топлото време. Георгиев очаква тази година субсидия около 10 000 лева, с които изобщо не може да си покрие отоплението. Докато в южните ни съседки например получавали 50% от себестойността на продукцията.
„Аз ако получа 60 000 субсидия на година, на мен отоплението ми е почти платено. И тогава краставиците мога да ги продавам по 1.60 лв., за да могат и пенсионерите да си купят. Как например у нас влиза полски домат, по-евтин от нашия? Два пъти е по-студено там, но държавата ги субсидира адекватно“, посочва зеленчукопроизводителят.
Сподели, че категорично съжалява, че се занимава с този бизнес.
„Въпросът е тези като мен, които са по програми и трябва да спазват бизнес планове, какво ще правят – никой не мисли за това. Не може на зърнопроизводителите да се дават милиони, а на оранжериите да се дават левчета. Затова ще ядем вносни зеленчуци, пълни с боклуци“, заяви Георгиев.
