България губи от досегашния модел на развитие на селското стопанство и държавата трябва да предприеме стъпки в тази посока. Селското стопанство пък губи тежест в област Добрич и върху това влияние оказва демографската криза. Защо българските села се обезлюдяват и произвежда ли родното образование предприемачи? Около тези проблеми се обедини дискусията за възможностите за устойчиво развитие на земеделието в община Добричка и в целия регион на Добруджа.
Събитието „От земята до трапезата у дома и на масата на туриста“ бе организирано от Сдружение „Граждани +“, Регионален Академичен Център БАН – Добрич, Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ на Министерството на образованието и науката, със съдействието на Община Добричка. Участие взеха доц. Огнян Боюклиев и д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН, фермери и преработватели от областта.
Във фокуса на дискусията бяха възможностите за повишаване на добавената стойност в селското стопанство на Добруджа като начин за подобряване на демографските, икономическите, социалните и екологичните показатели на региона.
За периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръх едро монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство, страната е изгубила около 10 милиарда лева добавена стойност и около 500 000 работни места, показва изследване на Института за икономически изследвания.
Специалистите обърнаха внимание на връзка между демографията и селското стопанство. Според статистиката населението на област Добрич е спаднало за последните 10 години с 21%, специално в община Добричка – с 24%. Гъстотата на населението в Добруджа е под 33 души на квадратен километър – два пъти по-малко от средното за страната, а например в Родопите е над 40 души. И това е така, въпреки че земята тук е толкова плодородна.
В Област Добрич през 2010 година селското стопанство е произвело продукция с добавена стойност за 167 милиона лева, а през 2020 г. – 212 млн. лв. Но през 2010 г. селското стопанство е произвело 14% от брутната добавена стойност на област Добрич, а през 2020 г. – 14,2%., т.е. този сектор губи тежест в областта. Според Събев в много други държави има просперитет в сектора заради модела на кооперативите и регионалните обединения. Има много решения по света, които са дали изходен път от демографска или социално-икономическата криза, казва той. В област Добрич земеделието е много успешно, но трябва да се занимаваме повече с добавената стойност и намиране на възможности за труд на населението, което би върнало живота на нашите села.
„Ние имаме технологии за зърнопроизводство на световно ниво и трябва да надстрояваме модела, а не да го разрушаваме. Крайност е да се казва, че арендният модел унищожава всичко останало, просто условията преди 30 години бяха такива. Как да надстроим модела, мисля, че ще излезе като идеи от зърнопроизводителите“, казва Огнян Боюклиев.
Той даде пример с ролята на държавата във Франция, където има същата Програма за развитие на селските райони, но там се опират на възможността на програмата всяка държава да приложи свои мерки. „За 14 години в България влязоха над 14 милиарда лева за българското земеделие, а ефектът какъв е – само зърно. Не са виновни зърнопроизводителите, земеделието трябва да стъпи на силно зърнопроизводство, но в момента нямаме адекватен модел. Трябва да мислим върху това как да реализираме късите търговски вериги, за връзката с туризма, за София като голям потребителски център и др.“, допълни той.
