Инициативата Birds@Farmland (B@F) на Европейската комисия стартира през 2020 г. с цел да подкрепи 10 държави-членки (Австрия, България, Чехия, Германия, Испания, Финландия, Франция, Унгария, Италия и Португалия) в опазването на птиците в земеделските земи. Прилагането на мерки за опазване на птиците в земеделски земи, в защитените зони от Натура 2000 и извън тях, е задължение съгласно Директивата за птиците. Такива мерки могат да бъдат от полза както на фермерите, така и на обществото като цяло тъй като водят до производството на по-здравословна храна и до опазването на ключови екосистемни услуги като опрашването и опазване чистотата на водите, съобщават от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
През октомври излезе докладът на БДЗП с резултати от 19-годишно проучване на широкоразпространените видове птици в България. Данните показват, че птиците от земеделските земи продължават да намаляват.
Консорциумът на Birds@Farmland разработи 22 схеми за опазване на птиците в земеделските земи (СО), съвместно със заинтересованите страни и експерти в 10 държави-членки. Схемите бяха предоставени на вниманието на земеделските министерства за включването им в Националните стратегически планове (СП) по Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП). С помощта на наличните инструменти в новата ОСП, схемите следват както традиционни, така и нови подходи – напр. агроекологични схеми (AEС) по Втори стълб на ОСП, екосхеми по Първи стълб, подобряване на службите за съвети в земеделието, както и схеми за плащания за конкретни екологични резултати. Като се има предвид неблагоприятното състояние на дивите птици в земеделските земи в цяла Европа, предложените СО включват мерки както за опазване, така и за възстановяване на популациите. От участващите заинтересовани страни във всяка държава-членка зависеше да изберат селскостопанските системи и/или водещите видове, върху които да се съсредоточат въз основа на техните условия и нужди, включително селскостопанските системи и/или важни видове птици, към които да насочат усилия.
За България бяха разработени две схеми за опазване на птиците в земеделските земи:
1) Подкрепа за земеделието в Смесените земеделски системи в България, като важни местообитания за птиците – целта на схемата е опазването на традиционни земеделски практики в земи със значително присъствие на естествена растителност в Континенталния район. Такива земи са благоприятни местообитания на птици като: червеноглавата сврачка (Lanius senator), гургулицата (Streptopelia turtur), яребицата (Perdix perdix), полската чучулига (Alauda arvensis) и селската лястовица (Hirundo rustica).
2) Насърчаване на благоприятни за птиците практики при производството на ориз в България – целта на схемата е да опази местообитанията на водолюбивите птици в оризищата като калугерицата (Vanellus vanellus), малкия червеноног водобегач (Tringa totanus), черноопашатия крайбрежен бекас (Limosa limosa), големия свирец (Numenius arquata) и бойника (Philomachus pugnax).
В рамките на двете нови еко-схеми са предвидени дейности и мерки, които да доведат до подобряване на условията на средата в земеделските земи в посочените земеделски системи, както по отношение на разнообразието и изобилието на хранителни ресурси, така и за осигуряване на подходящи местообитания за гнездене, подслон и/или почивка на видовете птици, които ги обитават в различните сезони на годината.
По отношение на смесената земеделска система, предложената схема за опазване подкрепя традиционния подход към земеделието и селското стопанство в полупланинските райони на България, характерни с по-малки парцели с разнообразни култури и естествени граници между тях. Традиционното дребномащабно земеделие дава възможност за производство на по-качествени продукти, в т.ч. и биопродукти. Мярката би спомогнала да намали изоставянето на земеделските земи в планинските райони. В допълнение, наличието на дървета и храсти е благоприятно за птиците, а те са естествените врагове на вредителите в земеделието, което позволява да се намали използването на пестициди.
Предвидените мерки в оризовите полета са разработени така, че да обхващат различни периоди от годината. По този начин оризопроизводителите могат сами да избират дейностите, които да прилагат, в зависимост от специфичните характеристики на техните стопанства. В допълнение, тази схема за опазване не изисква използването на нови или различни техники в сравнение с конвенционално използваните в производството. Що се отнася до водолюбивите и мигриращите птици, които обитават оризовите полета, то с приближаването на условията в тази земеделска система до условията в естествените влажни зони, се създават по-близки до естествените хранителни местообитания и местообитания за гнездене и подслон на тази видове птици.
Въпреки усилията на БДЗП и МОСВ, разработените за България екосхеми не бяха включени в Националния стратегически план по земеделие и развитие на селските райони 2023-2027. Така се лишават българските фермери от възможност да прилагат целенасочени природосъобразни земеделски практики, а застрашените видове птици – от реална възможност местообитанията им да бъдат ефективно опазвани и управлявани. Все още има възможност тези две важни екосхеми да бъдат включени в стратегическия план, тъй като дискусиите с Европейската комисия по изпълнението на препоръките й все още не са приключили.
