На 14 декември е професионалният празник за ветеринарните специалисти. На тази дата през 1897 г. е приет Законът за санитарно-ветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е „Временни правила за устройването на медицинско управление в България“, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело.
Ветеринарната медицина е наука за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при животните. В древния Рим понятието „veterinus“ означавало „товарен добитък“ и там за пръв път лечителите на животни са наречени „medicus veterinarius“ – ветеринарни лекари.
Ветеринар или ветеринарен лекар е лице, което притежава образователно-квалификационната степен „Магистър по ветеринарна медицина“ и има право да упражнява ветеринарно-медицинска дейност. Ветеринарите провеждат изследвания, усъвършенстват или разработват теории и оперативни методи, провеждат медицински прегледи, диагностика и лечение на заболявания или травми у животните, прилагат медицински знания в областта на ветеринарната медицина.
„От името на Националния съвет на Българския ветеринарен съюз и лично от мое име, Ви поздравявам най-сърдечно по повод професионалния ни празник 14 декември – Деня на ветеринарномедицинския специалист! Пожелавам Ви със здраве, сили и отдаденост да продължавате да упражнявате професията ни за доброто на нашите пациенти и за благополучието на цялото ни общество“, заяви преди дни председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Трифон Цветков. През 2023 година Съюзът ще отбележи 15 години от учредяването си.
