От близо 3 000 защитени европейски продукта, 64 са рибни и продукти на аквакултури. Съседна Румъния е защитила 3, пак толкова е регистрирала и Унгария, която дори няма излаз на море.
Повече търсене и потребление на български рибни продукти може да има с общи действия от администрацията, бизнеса и неправителствения сектор. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев в рамките на кръгла маса на тема: „Качеството и безопасността на рибните продукти в България“, съобщават от МЗм. „Българският пазар и потребителите имат потенциала да помогнат на родните производители и преработватели, като правят информиран избор при закупуването на продукти и услуги“, допълни зам.-министър Георги Събев.
Аграрният заместник-министър уточни, че в световен мащаб производството на аквакултури се ускорява, а търсенето на качествена риба се очаква също да расте. „В България има традиции, имаме водоеми във вътрешността на страната, в които могат да се отглеждат и преработват качествени продукти.“, посочи още Събев. Той коментира, че качеството на българските рибни продукти се цени високо и някои от тях, които са произведени от родни преработватели, се изнасят на далечни и взискателни пазари. „С инструментите, които предоставя Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, който в България ще се реализира чрез Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) 2021-2027 г., съм уверен, че все повече оператори ще бъдат подпомогнати“, разясни заместник-министър Събев.
България за първи път ще прилага интервенция, насочена към подпомагане на производителите на рибни продукти, и макар секторът като такъв да не попада в обхвата на потенциалните бенефициери, в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) може да бъде получено и финансиране за покриване на разходите, свързани със сертифициране на рибни продукти по схемите за качество. Той уточни, че по европейските схеми за качество от близо 3 хил. защитени европейски продукта 64 са рибни и продукти на аквакултури, като съседна Румъния е защитила 3. Пак толкова е регистрирала и Унгария, която дори няма излаз на море. „В допълнение на европейските схеми за качество, могат, разбира се, да се правят и национални такива, или самият бизнес може да направи свои сертификационни схеми. Пример за такова означение може да бъде и „Продукт на български черноморски улов“, с което българският потребител ще знае, че подкрепя български производител.
В заключение заместник-министърът обобщи, че е необходимо в сътрудничество с хотелиерския и ресторантьорския бизнес постепенно да се пристъпи към увеличаване на присъствието на българските рибни продукти на пазара, като целта е да се увеличи предлагането им в натоварените туристически сезони, особено по Черноморието. „Вярвам, че този подход ще е успешен за промотирането на качествените продукти от българските преработватели, за което допринася и днешната дискусия“, каза заместник-министърът.
В събитието, организирано от Сдружение „За достъпна качествена храна“, взеха участие още председателят на организацията д-р Андрей Велчев, Борислав Чавдаров, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), д-р Галя Викьова, заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на БГ ФИШ, както и представители на Комисията по защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Сдружението за модерна търговия и Българска национална асоциация „Активни потребители“.
