Атидже Алиева-Вели, евродепутат от ДПС в групата „Обнови Европа“, бе в Добрич по покана на досегашния народен представител Ертен Анисова за участие в Семинар за новите мерки по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България в периода 2023 – 2027 година. В интервю за Про Нюз Добрич тя коментира необходимостта от преразглеждане на Зелената сделка, информирани ли са земеделските производители у нас за Стратегическия план и как българската държава и Европейският съюз могат да защитят зърнопроизводителите от Добруджа от вноса за зърно от Украйна:
Г-жо Вели, защо евродепутати искат нова оценка на Зелената сделка?
Да, чуха се гласове за преразглеждане на Зелената сделка, като цяло. Факт е обаче, че законодателството по Зелената сделка т.нар. пакет, подготвения за цел 55 и останалите законодателни предложения напредват като законодателни процедури. Част от тях вече са приети, постигнато хе споразумение между парламента, съвета и комисията и се очаква да влязат в сила. Т.е. преразглеждане на Зелената сделка в този генерален смисъл и поставените й цери на този етап не би било възможно. По-скоро стъпките и начинът, по който да се достигнат тези цели, биха могли да се коригират, като се вземат предвид последствията от Ковид 19, кризата и последствията от войната в Украйна, така че новите изисквания да бъдат изпълними и поносими за всеки един сектор, вкл. и за земеделците.
Т.е. България няма да бъде единичен случай при такова искане, или очакваме и други държави да поискат преразглеждане?
Не мога да кажа по отношение на други държави дали ще има искане за преразглеждане. Ние, от Движението за права и свободи, разглеждаме Зелената сделка преди всичко като възможности. Защото, да, с нея се въвеждат нови изисквания, имаме поставени цели. Но, преди всичко, това е възможност за България. Първо, да навакса пропуснатото, и, второ – да се развива в нови ниши – и икономически, и социално, и екологично. Защото с новите изисквания са осигурени и финансови средства за справедлив зелен преход. От тази гледна точка, за нас Зелената сделка е възможности. Но, безспорно, тя е за подготвените. Изисква подготовка, което ние в България много често пропускаме. Защото докато нещо не ни се наложи да го въведем задължително, ние избягваме да го въвеждаме.
Достатъчно добре българските земеделци със Стратегическия план?
По мое мнение липсва широка информационна кампания. Затова днес съм тук. Трябваше да се случи много по-рано, за да може земеделците да се подготвят още с настъпването на стопанската година, което се случи от 1 октомври. Така или иначе Стратегическият план не беше одобрен, нямаше такава яснота. Европейската комисия го одобри в края на миналата година и той ще се прилага от тази година. Но, преди всичко, по-добре е да има закъсняла информационна кампания, отколкото да няма. Днес сме 1 март и реално стартира кампанията за директни плащания. Но сме свидетели на наредби, които са в срока на обществено обсъждане т.е. не са приети, липса на информация за земеделците или прекалено еднопосочна информация. Трябва да им помогнем да се подготвят. Защото, от една страна, всички нови изисквания и промени, от друга – тежките кризи, в които се намира сектор „Земеделие“. Така че трябва заедно да помогнем на бранша да се подготви и за новия планов период, и за преодоляване на кризите.
Вносът на украинско зърно до голяма степен се отразява на производителите, особено тук, в региона на Добрич. Ще успее ли държавата и европейската общност да защитят производителите ни в тази ситуация?
Надявам се да успеем. Защото дори един стабилен сектор, като зърнопроизводството в България, търпи сътресения и влезе в криза. Солидарността ни с Украйна е безспорна, тя е факт. Но, ситуацията на пазара показва, че има нужда от мерки. Това, за което ние от ДПС настояваме, е да има мерки на европейско ниво, и на национално ниво. Защо е толкова важно да има мерки на европейско ниво? Защото досега в тези години на ковид кризата и една година от войната в Украйна видяхме, че Европейската комисия предлага мерки за преодоляване на кризите в сектор „Земеделие“, които се реализират с държавни помощи. Общо взето, с изключение от временната рамка за държавни помощи, беше платен много малък ресурс от европейски помощи. Обаче възможностите на различните държави са различни. Германия плаща една държавна помощ на своите земеделци, Франция и Испания – друга. България, разбира се, няма тези финансови възможности и няма толкова голям бюджет, за да обезпечи земеделците си за преодоляване на последствията. Това обаче задълбочава неравенствата между земеделските производители. Затова многократно в своите изказвания, и на Комисията по земеделие, и в пленарна зала, настоявам ЕК да предложи единен европейски отговор. Такъв, в ситуацията със сътресенията на пазара „зърнопроизводство“, би бил т.нар. Кризисен резерв, който е нов инструмент по Общата селскостопанска политика. На този етап данните показват, че шест държави от Европейския съюз са най-силно засегнати в сектор „зърнопроизводство“ от вноса от Украйна. Комисията би трябвало незабавно да реагира с активирането на този Кризисен резерв. Аз, за съжаление, не бях удовлетворена от отговора, който получих от комисаря по земеделие по време на заседание, че комисията анализира и наблюдава ситуацията и ще прецени дали да активира Кризисния резерв. Това ни провокира, заедно с колеги, включително и от Румъния, да изпратим едно настоятелно писмо до комисията за незабавно отваряне на този Кризисен резерв. Отделно, националните мерки, които държавата може да предприеме със своите институции, би трябвало да се активират. Напоследък, за съжаление, не го виждаме.
