Тритикале е първото създадено от човека културно растение, което обединява полезните свойства и качества на своите родителски форми – пшеницата и ръжта. Тритикале се характеризира с множество особености, които го правят подходяща култура за отглеждане в райони с неблагоприятни климатични условия. Същевременно културата притежава по-голямо съдържание на незаменимата аминокиселина лизин, голямо количество фибри, каротеноиди и арабиноксилани в зърното. Това го превръща в много добър зърнен фураж и потенциална продоволствена суровина за тестени изделия. Тритикале се отличава и с много висока устойчивост на икономически важни болести като брашнеста мана, кафява и жълта ръжда. На практика културата не се напада от видовете главни (мазна, праховита, вджуджаваща), поради което нуждата от обеззаразяване преди сеитба напълно отпада. Тритикале не е взискателно към торенето. Предпочита ниски азотни норми (до 3-4 кг активно вещество на декар). Всички тези особености определят тритикале като изключително перспективна култура за нашата страна.
Получаването на днешните сортове тритикале е комплексен процес, който е свързан с множество трудности и отнема на селекционерите от цял свят около 100 години. В Добруджански земеделски институт селекционната програма по тритикале започва още през 1965 г. Това дава основание да се счита, че нашата страна е един от пионерите в разработването и внедряването на новата култура. Първото хексаплоидно тритикале Т-АД е създадено през 1967 г. от проф. Стоян Цветков. В резултат на продължителна и интензивна селекция до 1990 г. в страната са регистрирани и навлезли в практиката сортовете тритикале АД-7291, Вихрен, Заряд и Персенк. След 2000 г., като резултат от нова селекция, водена от проф. Валентин Байчев, до настоящия момент са регистрирани 11 нови сорта тритикале – Колорит, Атила, Акорд, Респект, Бумеранг, Ирник, Добруджанец, Ловчанец, Дони 52, Благовест и Борислав. Всеки от тях притежава ценни характеристики и висок потенциал за добив, което ги прави подходящи за отглеждане при разнообразни почвено-климатични условия. Същевременно сортовете се отличават значително един от друг както по своите основни компоненти на продуктивността, така и по нивото на толерантност към отделните видове абиотичен стрес. Това налага всеки един от тях да бъде характеризиран детайлно, за да може правилно да бъде подбиран при внедряване на тритикале като култура в дадено земеделско стопанство.
Характеристиките на сортовете, селекция на Добруджански земеделски институт, дават основание да се счита, че тритикале е изключителна култура, която може да намери своето приложение в земеделските стопанства. Сравнително по-високата толерантност на засушаване и високата студоустойчивост я правят привлекателен избор за животновъдните стопанства. Особено предимство сортовете тритикале биха намерили в планинските и полупланинските райони на страната, където култури като пшеницата и ечемика не успяват да реализират своя продуктивен потенциал. В съчетание с високата хранителна стойност и продуктивност сортовете на Добруджански земеделски институт се превръщат в уникален продукт, който би могъл да задоволи потребностите на животновъдството в страната от качествен фураж. От друга страна големите възможности пред културата са свързани с нейното въвеждане в хлебопроизводството и в индустриалното производство на биогаз и биоетанол. Това показва, че тритикале е конкурентна култура, която с малко разходи би могла да реализира висока доходност за земеделските производители.
Източник: Добруджански земеделски институт
