Пазарът е на зърно е вял, има много малко търсене на пшеница, малко са и предложенията за сделки на зелено, коментира за Про Нюз Добрич Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
„На колега са му предложили 385 лева за тон пшеница на зелено, но това са единични предложения. През 2022 г. по това време цената беше 700 лв./тон за хлебна пшеница. Почти двойно по-ниски са сега цените на зелено“, посочи Жекова.
Въпреки ниската цена в момента, една част от земеделците са продали пшеницата, защото нямат избор. „Това е ясно – трябва да си освободиш складовете, трябват ти пари, съхранението също струва пари. Има колеги, които продължават да държат стока, но тази година зърното се търгува много трудно, това отдавна не е било така. Земеделците предпочитат във време на инфлация да задържат стоката и да имат зърно, а не пари, но инфлацията изяде по същия начин и стоката“, коментира Жекова.
По думите й жътвата на пшеницата в област Добрич ще започне край Шабла и Дуранкулак до края на юни, заради сушата там. Масово ще се жъне в началото на юли. Жекова прогнозира, че в Шабленско вероятно ще изкарат добив 250-300 кг./дка. На местата, където имаше суша в последните месеци, според нея няма как да се получи по-висок добив. При цена от 0,40 лв/кг, там земеделците ще изкарват 120 лв./дка. А разходите, без рентата, са около 155 лв. на декар, което поставя тези земеделци в много трудно положение.
„Пшениците преживяха много трудна есен. Те външно изглеждат добре, но когато влезеш в полето се виждат редки посеви. Средно в Добруджа очаквам добив около 500кг./дка, на места ще има над 800 кг./дка. Различните сортове пшеница се държат по различен начин и ако един земеделец е заложил на три сорта, това означава, че от единия може да ожъне 800 кг., а от друг – 500 кг. Ще бъде доста шарена годината откъм добиви“, прогнозира Жекова.
Тя не очаква фалити в земеделието. „В агробизнеса се фалира трудно заради кредиторите, които държат да си върнеш дълговете. Има земеделци със задължения от 1-2 години към фирми доставчици и въпреки това работят, защото тези фирми, които са инвестирали в тях, ги поддържат. Затова не ги виждаме фалитите официално“, посочи тя.
