Начало Пазари Икономисти: Пазарът на етерични масла в България отбелязва спад през 2023 година

Икономисти: Пазарът на етерични масла в България отбелязва спад през 2023 година

Пазарът на етерични масла в България отбелязва спад през 2023 г. Бизнесът с лавандулово масло в България се сблъсква със сериозни предизвикателства, като намалено търсене и низходящи тенденции в износа. Това сочат данни от последното изследване на икономистите от „ИнтелиАгро“, относно производството на етерично маслени култури и масла през 2023 г.

За първото полугодие на 2023 г. износът на масло от лавандула е с 40% надолу в обем при по-ниски цени спрямо 2022 г. Площите намаляват с 45 хил. дка за година. Очакванията са тази тенденция да се задържи и през 2024 г. Търсенето на вътрешния пазар намалява драстично и много от традиционните изкупвачи са свили в пъти преработените обеми лавандулов цвят, показва изследването.

Там, където сделки все пак са сключени, изкупната цена не покрива разходите на земеделските производители и отливът от сектора се очаква да продължи. Високите запаси от нереализирана продукция оказват негативно влияние и върху пазара на нишови масла. Големият бум от периода 2016-2019 (2-5 пъти над обичайните площи) е последван от срив в производството при повечето нишови медицински и ароматни култури, като лайка, маточина, хизоп и др. и този срив продължава да се наблюдава и през 2023 г.

Износът на етерични масла от България се забавя значително през първата половина на 2023 г. Пазарът на масла, различни от цитрусовите и ментовите очаквано се сви през 2022 г., и продължава низходящата си тенденция и през 2023 г. Причините са както свръхпроизводство и презапасяване, така и високата потребителска инфлация в Европа и САЩ.

Секторът на розовото масло, за разлика от лавандуловото, подобрява значително финансовата си позиция. По-високите цени на международния пазар спрямо периода 2018-2021 г. дава възможност за повишаване на изкупните цени на розовия цвят в страната и мотивира стопаните да подобрят грижите за насажденията. Тези признаци дават основание за известно стабилизиране и подобрение в бранша. Причина може да се търси и в относително по-слабото производство в България, както и в проблемите, които срещат производителите в Турция. Остава обаче проблемът с работната ръка и конкуренцията за нея, което се явява основен лимитиращ фактор за производството на цвят за в бъдеще.

От бранша продължават да настояват за промени в Закона за розата и алармират, че контролът остава занижен. Наблюдава се сериозно разминаване в данните на Министерство на земеделието и храните, което говори за сериозни пропуски в така действащия Закон за розата.