Със сигурност земеделските производители в Добруджа ще теглят кредити, за да започнат пролетна сеитба. „Причините за това са ниските добиви през 2023 г., ниската цена на продукцията, и високи разходи за производство“, коментира пред Про Нюз Добрич председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
По думите й на практика голяма част от стопанствата са на загуба. „Това определя невъзможността да извадим в момента реални пари да си напазаруваме семена, препарати и торове. Така ще влезем в кредити. Голяма част от колегите нямат купени торове, почти никой няма купени семена – те може да са доставени, но не са платени. Семенарските компании гледат ни притеснително, защото на практика тази година сме изключително рискови. Един път натрупахме загуби през 2023 г., а в момента времето през 2024-та не е обещаващо за добри добиви. Така че ставаме рискови по отношение на междуфирмената задлъжнялост и семенарите ще бъдат изключително внимателни – поне такива са разговорите, които водя с доставчици. Огромен процент от производителите в Добруджа ще бъдат принудени да теглят кредити“, посочи тя.
От 1 януари до сега в Добруджа са паднали 22 л/кв. м., което е под санитарния минимум за есенниците, а за трупане на влага за пролетната сеитба е абсолютно малко. „В момента на 25 см в почвата влагата е около 50%, а на 40 см е 70%, само че сега няма растение, имам предвид пшеница и ечемик, което да стига на тази дълбочина. Трябва ни дъжд това е изключително важно в момента, за да оцелеем“, каза още Жекова.
Есенниците в момента общо-взето са в добро състояние, но почти всички земеделски мероприятия са спрени. „Голяма част от колегите намалиха доста торенето заради сушата. В момента ни предстои третиране с хербициди, но предполагам, че и това ще се забави. Сега по-скоро сме на изчакване дали ще има дъждове, за да знаем какво да правим“, изтъкна Жекова.
Пролетната сеитба в Добруджа стартира през април в зависимост от температурата на почвата. Информацията е, че заради липсата на валежи част от земеделците ще намалят площите с царевица, за сметка на слънчогледа.
