През 2024 година Добруджанският земеделски институт ще произведе 17 сорта обикновена пшеница за производство на предбазови и базови семена, шест от които са нови. Институтът залага още един сорт твърда пшеница, три сорта тритикале и 5 сорта ечемик, от които два нови. Това съобщи директорът на ДЗИ-Ген. Тошево Илия Илиев преди традиционния Ден на отворените врати в института.
Цените на семената ще бъдат близки до миналогодишните.
Доц. Илиев каза още, че от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол са одобрени два сорта обикновена пшеница „Зара” и „Радослава”, два сорта ечемик и два сорта тритикале, за които са направени постъпки за включване в официалната сортова листа на България. В момента в производство са включени 61 сорта зърнено-житни култури. През миналата година от произведените семена от зърнено-житни култури са продадени около 65%, от семена слънчоглед – над 85%, и от зърнено-бобовите култури – над 80%.
ДЗИ подготвят проект по подмярката „Трансфер на знания и действия за осведомяване” по ПРСР, като се предвиждат 9 демонстрации за обучение на земеделци в лабораторни и в полски условия, които ще доведат до скъсяване на разстоянието между ДЗИ и аграрната практика.
Проф. Иван Киряков допълни, че днес ДЗИ предлага на земеделците 41 сорта зърнено-житни култури, от които 23 сорта обикновена пшеница. От тях 10 са стари традиционни сортове, които земеделските производители добре познават. Предлагат се още 11 сорта ечемик, от които 6 нови, и 5 сорта тритикале. По думите му няма търсене на твърда пшеница, затова ДЗИ предлага само два сорта.
Няма голямо търсене от страна земеделците на на тритикале. Културата се търси повече за фураж, а Институтът предлага базови семена, което излиза скъпо на производителите.
„След 2010 г. се търси предимно висока продуктивност, без да се обръща внимание на качеството на продукцията. ДЗИ обаче продължава стратегията си, която е изпитвана от създаването на института насам – насочваме се към повишаване на качеството. Работим по отношение на силовите пшеници с високо качество, те са предимно за подобряване качествата на средните пшеници. Всичките ни сортове минават проби за студоустойчивост, а също и през засушника ни – за да разберем как реагират на екстрени условия на засушаване. Последните ни признати сортове притежават толерантност към засушаване. Работим с една генетика, колегите от западните фирми с друга, променя се популацията на кафявата ръжда, жълтата ръжда, брашнестата мана и нашите сортове се оказват по-устойчиви. Не работим върху високопродуктивни сортове, защото на пазара има достатъчно. До 5-6 години прогнозирам, че ще се върнем към това да се сеят качествени сортове, от които се приготвя хубав хляб”, изтъкна проф. Киряков.
