На експериментална площ от десет декара край Генерал Тошево расте поле с камелина. Нова за модерното ни земеделие тази маслодайна култура всъщност произлиза от Европа и е една от традиционните за България в миналото, обяснява доц. Марина Марчева. Тя е селекционер, преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив.
„Преди Втората световна война имало голямо разнообразие от подобни растения, които са използвани в практиката. Камелина се оказва изключително адаптивна и в тези условия, при които непрекъснато имаме проблем с валежи и температури, когато непрекъснато говорим за стабилност“, разказва доц. Марчева.
Аграрен университет Пловдив за трета година извършва опити като част от международен проект с участие на научни и екологични организации от Полша, Италия, България и Турция. Опитът е разположен на биологично сертифицирано поле край Генерал Тошево и е финансиран от Фонд Научни изследвания към Министерство на образованието и науката.
„Когато говорим за Камелина, ние не говорим само за добиви. Всъщност основното при нея е качеството, тъй като това маслодайно растение е с много различни направления. Има сортове, които имат много омега 3 киселини. Това е функционална храна. Това е превенция на сърдечно съдови заболявания. Това е регенерация на кожата. Това са различни хранителни, фармакологични и козметични продукти, които могат да се произвеждат. От друга страна, камелина в последните години вече е био гориво на не облагодетелствани терени“, споделя доц. Марина Марчева.
Тя посочва, че освен това камелината има прекрасно свойство − корените на растенията отделят химикали, които потискат развитието на плевелите. И например в биологична ферма, където не може да се води борба с тях, това е едно средство да поддържаме чиста почвата.
Милена Минчева и семейството ѝ от десет години се занимават с биологично земеделие. Сега в експерименталното поле от десет декара край Генерал Тошево отглеждат камелина, като в половината тя е комбинирана с грах.
„Камелината е нещо − обяснява био производителят. − Оказа се, че тя е предшественик на слънчогледа като зърно, но едва сега започва да пробива път. Просто трябваше да бъде засята на биологично поле. Ние бяхме много подходящи в това отношение. Съгласихме се веднага, защото пак в същия период търсехме някаква друга култура, която да издържа на засушаването. И така, общо взето решението беше бързо. Но пък се оказа и много ползотворно. Действително разходите са много малко, ползите са много големи и за почвата, и за след това от самото зърно, което ще получим“.
Преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив доц. Марина Марчева доптлва, че вече има интерес и от доста различни компании, които преработват това биологично сертифицирано поле, така че продукцията е нормално да отиде за хранителни нужди. Сортът, който гледаме тук, е специализиран за хранителни, козметични и фармакологични промишлени производства. Но има и такива производители, които търсят направления на биогорива, тъй като това е високата категория. Това са горивата за самолети, които носят добавена стойност. Така че да, в България вече имаме такива преработватели и мисля, че оттук нататък пазара ще се отваря. Изключително голям интерес има в последните години, посочва доц. Марчева.
По отношение на характеристиките на маслото, производителят Милена Минчева посочва, че има аромат на трева, но е пак също наситено много на мазнини. „Тепърва ще предстои и на използването и на зърното, и на олиото в нашите дегустационни турове, които организираме. Към нашата пшеница, която произвеждаме, за да допълним и обогатим ароматите на Добруджа“, обеснява тя.
Милена Минчева е категорична, че ще продължи да произвежда масло от камелина. „Определено това, което най много допада на нашето семейство е, че си решаваме проблема със затревяването. Тоест наистина няма да използваме специализирани препарати за растителна защита за унищожаване на тревата, а просто с един посев получаваше ефекта унищожаване на тревите и получаване на зърно качествено“, посочва Милена Минчева.
„Много се надявам камелината да има стабилно бъдеще с използване в България. Не да изнасяме първичната продукция семената, а да произвеждаме на местна почва нашите продукти. В момента от тези семена се добива олио със студено пресоване. Част от него се използват вече в Медицински университет-Варна и се прави крем за лице. Друга част от маслото в момента се търси пазар в Западна Европа. Бутилирано биологично студено пресовано масло. Така че това е култура, която вече намира своите приложения и в България“, заключи доц. Марчева.
АВТОР: ПРЕСЛАВ НЕЙЧЕВ
