До 8 февруари ще остане отворена тазгодишната Борса за семена и посадъчен материал, организирана от „Добрички панаир“. На борсата участват изложители, които представят разнообразие от овощни и декоративни дръвчета, семена за пролетни и градински култури, лозов посадъчен материал и други продукти, свързани със земеделието и градинарството.
Работното време на изложението е от 9:00 до 17:30 часа, а в събота посетителите ще могат да разгледат щандовете до 15:00 часа.
Според Минка Кънчева, представител на фирма Югланс Региа БГ ООД, меката зима е създала благоприятни условия за засаждане на дървета и лози през цялата година, тъй като почвата остава мека и незамръзнала.
Търговците отбелязват нова тенденция в поведението на клиентите през последните години – вместо да създават големи плантации, хората предпочитат да купуват по-малки количества. Сред най-търсените култури са късните сортове праскови и кайсии, които се предпочитат заради устойчивостта си на ранни пролетни слани.
Забелязва се също така засилен интерес към декоративните дръвчета, чиято популярност нараства с всяка изминала година. Цените на посадъчния материал остават фиксирани: овощните дръвчета се предлагат на цена от 8 лева, а лозовият посадъчен материал – за 6 лева.
В Добруджа се работи усилено за развитие на родната селекция на зърнено-житни и бобови култури, но предизвикателствата пред българските селекционери остават значителни. Това стана ясно от интервю с проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ към Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.
Тази година институтът представя няколко нови сорта пшеница, които вече са признати: сорт Зара, сорт Радослава и сорт Ромелиец. „Това са обикновени зимни пшеници от група Б по качество, които преминаха успешно двугодишно изпитване, доказвайки по-висока продуктивност от стандартните сортове,“ обяснява проф. Киряков. Освен тях, институтът очаква и официално признаване на нов сорт зрял фасул – Веселец, който се отличава с едри семена и е подходящ за директна жътва.
Въпреки постиженията на добруджанските селекционери, родната продукция среща затруднения при налагането си на пазара. „Когато сръбският институт в Нови Сад организира ден на отворените врати, присъстват над 5000 души. Когато ние в Генерал Тошево правим подобно събитие, не можем да съберем и 50 души,“ споделя с разочарование професорът.
Основната причина за този отлив според него е в манталитета на земеделските производители. „Мнозина вярват, че западната селекция е по-добра, въпреки че нашите сортове често дават съизмерими, ако не и по-добри резултати. Проблемът е, че държавните субсидии не стимулират родната селекция. Субсидират се семепроизводители, но без да се уточнява дали използват български или чужди сортове, което на практика води до подпомагане на западната селекция,“ обяснява проф. Киряков.
Освен това, западните семена са значително по-скъпи. „Ние предлагаме базови семена с висока категория за около 1000 лева, докато западните достигат до 5000 лева. Въпреки това, земеделците често предпочитат по-скъпото, вярвайки, че ще получат по-висок добив. Истината обаче е, че нашите сортове съчетават добра продуктивност с отлично качество,“ добавя той.
Автор: Преслав Нейчев
