„История в шевици” разказва за уникалните елементи на добруджанските носии от региона на Северното Черноморие. Проучването прави Славян Стоянов. Той е добруджанец, родом от с. Челопечене, Каварненско.
Той е художник по професия, но се занимава и с етнография. Изследва шевичните мотиви в нашата везбена традиция. Организатор е на “Фестивал на шевицата” в Белослав. Периодично, с приятели колекционери, организират изложби на носии. За Про Нюз Добрич сподели, че пише книга за историята на родното си село. Записва спецификите на носиите, изследва какви са особеностите при различните села.
„Всяко село си има някакви акценти по носията, която ги отличава дори от съседното село. Компетенцията на хората с които работим са в областта на носиите, моята е към шевиците а имаме и човек, който изследва вярванията и ритуалите свързани с духовното, благословии – светци, плодородие, погребални практики и дори демонология, сиреч злите същества в народните вярвания”, сподели пред Про Нюз Добрич Славян Стоянов.
Заедно със своя приятел Радослав Радков те посетиха няколко добруджански села – Могилище, Челопечене и Белгун. Записаха и заснеха онова, което носи белезите на една отминаваща епоха, в която обаче се корени нашето битие и идентичност.
„Ако не се научим да я уважаваме, да ценим и запаметим това, което се е съхранило от нея, нашето бъдеще като народ е под въпрос”, смята Славян Стоянов. „Не си мислете, че технологичната ера не ни е от помощ. Напротив, ние използваме нейните способи, за да съхраним и предадем напред тази памет. Без тези технологии днес нямаше да мога да ви покажа всичко, което споделям”, споделя той.
Сред снимките, които е заснел в родното село Челопечене, са тези, които показват специфичното добруджанско забраждане от село Било. А, носията, в която е облечена Радка, е изцяло изработена от трудолюбивите ръце на нейната майчица. Всички платове са ръчно изработени. „Целият този процес е изключително сложен, а ние имахме възможността да видим тази демонстрация от жена, през чийто ръце е излязло всичко това. Тя все още се облича и носи по онзи начин от отминалите дни”, разказва Славян, който представя в“История в шевици” Добруджанско забраждане от село Белгун (Дуранлар) на преселници от Еникьой (Ново село) в окръг Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния.
РОКЛЯ
Добруджанци могат буквално да преосмислят общата съвременна представа за названията на цветовете. Цветът на сукмана (наричат сукмана и рокля) е “жабунчено”, сиреч зелено.
Той се облича над ризата и се пристяга с плетен колан, който се нарича “ивица”.
Над “ивицата” се слага двуплата престилка. Там, където се свързват двете парчета, се слага дантела. Много често в тези дантели също присъстват мотивите и символите, които се използват и във везбата. Този тип престилки са много богато нашити и са една от гордостите в носията на добруджанки.
ЗАБРАЖДАНЕ
Често при различните села се среща някой акцент и особеност, която ги различава. В онези отминали времена, жените можели да се познаят от кое село са по забраждането.
В това видео жените от село Белгун ни показват самото забраждане. Първата кърпа, която слагат като основа, наричат “чалма” (от тензух) заради едно специфично навиване, с което фиксират покривалото. Навивката повдига по особено красив начин следващите покривала, оформяйки профила като своеобразна диадема. “Чалмата” също се фиксира с по-тънка кърпа, която наричат “дюлбень”. Така подготвена основата дава възможност на самото забраждане да стане изключително устойчиво от изместване и разваляне. В Белгун наричат “чумбер” това, което на места е известно като “ръченик”, а на други – “прибода”. Това е връхният слой от забраждането. Част от спецификата на самото забраждане с “чумберя” е и оформянето на триъгълна форма на кърпата над челото, която се нарича “чок” .
Трудно е да го опиша с две думи. Аз съм художник по професия но се занимавам и с етнография. Изследвам шевичните мотиви във нашата везбена традиция. Организатор съм на “Фестивал на шевицата” в Белослав. Периодично правим и изложби на носии с приятели колекционери. Наскоро направихме в Провадия такава изложба. Сега ни предстои в Котел. Относно Добруджа, аз съм родом от Челопечене. Добруджанец съм. Пиша книга за историята на селото. Записваме, спецификите на носиите, изследваме какви са особеностите при различните села. Всяко село си има някакви акценти по носията, която ги отличава дори от съседното село. Компетенцията на хората с които работим са в областта на носиите, моята е към шевиците а имаме и човек, който изследва вярванията и ритуалите свързани с духовното, благословии – светци, плодородие, погребални практики и дори демонология, сиреч злите същества в народните вярвания. Самият “чумбер” е изключително красива, доста голяма кърпа с ресни, които наричат “пласки”. В някои села считат, че ресните символизират слънчевите лъчи. Цветовете им са най-вече бели, жълти, черни, но има и такива, които са украсени с цветя. Интересно е че при самите ресни, които се прикачват към краищата на кърпата, съществува разнообразие от плетки, които се правят на ръце. Могат да бъдат от една до четири мрежи. Имат си имена като “паяк”, “аския” (плетка подобна на украшението за глава), “муска” и редица други.
В по-стари времена под “чумбера” се е виждала красиво изплетена плитка с панделка, която се прикача към косата и се е пазела като реликва. Тя се е предавала от поколение на поколение. В самото видео видяхте два начина на захващане- с безопасна игла и по-стария начин “на пъпка”, който съм показал и във фотографията. Аз останах в захлас от финалния етап. Китката се слага отдясно, когато жената е омъжена, съответно отляво е при момите. Друга, по-малка китка или цвете може да се сложи и до бузата.
