Срещаме се с легендата на Добруджа, един от първите арендатори в в житницата на България – Димитър Катранджиев. Той обработва земя в землището на добричкото село Спасово. През 1998 г. е обявен за „Фермер на годината” в България.
В деня на разговора ни той отбелязва своя рожден ден. Дали защото всяка натрупана година е повод за равносметки, дали защото с присъщото си чувство за хумор той обича да се среща с хора и да разказва шеги, навръх своя празник той показа пред Фермер.БГ, че силата на успелите е в простичките неща.
Честит Рожден ден, г-н Катранджиев! На колко години ставате?
Днес навършвам 78 и започвам 79 години. В трудовия си стаж като
земеделец съм навъртял от 1965 г. до сега почти 55 години. Винаги съм
бил пряко свързан със земята – агроном съм бил, хора съм ръководил, в
ТКЗС съм бил. Ако имам още един живот, пак ще го посветя на селското
стопанство.
Имам едно село, в което съм роден – Спасово, имам и един занаят – земеделие. Често ме питат защо не спирам, време било вече. Как да спра, когато все ме тегли към полето и искам да виждам какво става?! Радвам се, че влизат млади хора в земеделието, гледам да съм сред тях. Това ме държи – земята и младите хора.
Какво се промени в българското земеделие за почти 55 години?
България е селскостопанска държава и това, което ние имаме, трябва да
го ценим, ползваме и да се грижим за него. Гордост е за мен, че работя в
земеделието. Минал съм през много перипетии и виждам колко бързо се
развива нашето селско стопанство. Станах един от първите арендатори в
Добричка област още през 1992-1993 г. Оттогава до сега изтече много
вода. Промениха се семената, тогава се жънеше на 50% от сегашните.
Толкова напред отиде нашата селскостопанска наука, технически също всичко се промени и разви, в химическо отношение също. Днес няма проблеми в земеделието, всеки може да стане фермер, стига да иска да научи елементарни неща и да взаимства опита на по-старите.
Звучи лесно, но мисля, че не е. Вслушват ли се младите хора във вашите съвети?
Искам за кажа нещо на младите. Самочувствие нека всеки да има като
земеделец. За мен най-важното условие е организацията на работа. Кога да
влезеш в полето, кога да почваш да обработваш, какво да внесеш срещу
болести и неприятели. Понякога млади колеги изпускат тези моменти.
Всичко има – машини, семена, препарати, торове. Трябва да се обърне
внимание на организацията на работа – кога да се жъне, да се сее, да се
третира.
Ето пример. Предлагат ти идеални машини. Всички сеят невероятно точно до бройки и сантиметри. Пръскачката също отмерва точно препарата и плевелите ги няма. При семената имаме вече много добри добиви. Например през 1996-1997 г. за първи път заложих на една американска селекция и засях 20 000 дка. Тогава получих масово над 800 кг/дка и за първи път стигнах до 1250-1300 кг/дка царевица при неполивни условия.
Това беше постижение и никой не ми вярваше. Днес такива резултати са факт, ето през есента на 2018 г. много колеги ожънаха такива добиви. Дори в Северозападна България, за която казват, че не става реколтата, има над 1400 кг/дка царевица. Но, ако я няма нужната организация, ако изпуснеш моментите, дори и при тези семена, при тези машини, ако объркаш технологията и сроковете, нищо няма да стане.
Природата също е фактор в земеделието…
Земеделецът не трябва да се страхува нито от природата, нито от нещо
друго. Ние сме силни хора. Ако годината не е добра, няма дъждове или пък
падне градушка, природно бедствие, някои хора се отказват. Ние обаче
не, ние сме силни хора и продължаваме напред. Днес имаме добра техника,
добри семена, добри хербициди. Дано всеки успее да ги ползва както
трябва, но има фактори, които не зависят от нас и ни поставят на
изпитание. Но отказване няма. Технология, сорт, техника и добра
организация на работата – неминуемо ще получиш добър резултат.
Изплащането на високи ренти в Добруджа се превръща в спорен въпрос. Каква е Вашата позиция?
Рентата е тема, която винаги е актуална в Добруджа. Тук има една
надпревара. В чужбина не стоят така нещата. В Германия, Австрия, Франция
рентите са в порядъка на около 40 евро. В други части на България също
няма високи ренти. Разбира се, нормално е собственикът на земята у нас
да иска да получи насреща много. В последно време ние, добруджанци, се
надпреварваме кой да даде по-голямата рента. Това добре, но инвестициите
къде остават? Те спаднаха.
Не ме разбирайте по друг начин, аз не говоря да се дават 40-50 лв. рента на декар. Нека да бъде 70-80 лв./дка. Знам, че ще кажат: ама вие само искате да печелите. Не е така. Собственикът на земята трябва да бъде съпричастен на нашата работа. Той трябва да знае, че в тази земя се инвестира. Има много нови моменти – и препаратите за растителна защита се оскъпиха, семената, техниката също.
Ето, аз на 78 години купувам нов комбайн, мисля за жътва. Давам 550 000 лв. Синът ми, който си работи отделно, купува още една самоходна пръскачка за 530 000 лв. Това са големи инвестиции, това са заложени от нас средства. Не можеш да бъдеш добър земеделец с добри резултати без да инвестираш. Този, който не инвестира, край с него, той сам се унищожава.
Източник: Фермер.БГ
