Манастирът “Св. Пророк Илия” се издига близо до крушарското село Александрия, край лековитата вода и камъка със стъпките, оставени, според легендата, от Пророк Илия и магарето му
Десетки се стекоха днес в единственият манастир в област Добрич, за да почетат Свети Пророк Илия. Там отец Емануил в съслужие с отец Андрей, отслужиха празнична литургия и водосвет за здраве и благоденствие. Тържествената служба в празничния Илинден започна рано сутринта. Миряни от цяла Североизточна България се стекоха в светата обител, за да почетат Св. Пророк Илия и да запалят свещ за здраве.
След това много от тях пълниха вода от лековития извор в местността Текето, край който се издига манастирът. Местни легенди я свързват с пророк Илия. Затова и обителта носи името на светеца.
Местността Текето край добруджанското село Александрия е свещена за местните хора. Те се събират тук не само на Илинден, когато честват свети пророк Илия. През почивните дни тук се стичат хора от цялата страна. Те идват с туби и дамаджани, за да си налеят от лековитата вода, която извира тук изпод вековни дървета.
Местните хора твърдят, че водата е много полезна за очите. Казват, че не знаят слепец да е прогледнал, но знаят, че лековитата вода от Текето е облекчила болките на много хора с очни проблеми. Трябвало окото да гледа във водата, когато се прави баня с целебната вода. Помагала и при проблеми на нервната система. През годините на това място са идвали много хора – млади и стари, болни, преживели операции, с нервни проблеми, за да търсят изцеление. Някои идват тук всяка година на Илинден, за да измият очи с целебната вода и да си вземат за вкъщи. За здраве хвърлят паричка в изворчето. Окачват дреха на близкия храст.
Легендата разказва, че когато св. Илия пристигнал по тези места отишъл първо в сегашното село Габер да търси подслон. Хората, подгонени от турските зверства, стояли затворени в домовете си. Никой не му отворил. Тогава той проклел селото и тръгнал към Текето, за да търси къде да се подслони. Когато застанал на скала с магарето си, понеже бил доста едър и ядосан, скалата започнала да се размеква и да потъва. Тогава му хрумнало, че тук може да легне и да пренощува. И намерил изворите с лековита вода, които текат изпод корените на вековни дървета. Според местни легенди, в местността все още лежи голям камък с отпечатъци от стъпки и копита. Вярва се, че те са оставени от самия пророк Илия и магарето му.
Хиляда самодейци събра фолклорният събор “Текето” край Александрия (+снимки)
Съществуват предания, според които, в Текето преди много време е имало манастир, който е бил разрушен от турците. По-късно на негово място било издигнато дървено теке за прослава на турския мистик Мустафа Кинад.
Според проучвана от краеведа Георги Казанджиев манастирът не е бил турски. Твърди, че манастирът е построен по разпореждане на цар Иван Александър /1337-1371 г./ Доказателство, че на това място е имало средновековен храм е и открит череп от онова време. Той е намерен под дънера на вековно дърво в центъра на манастирския терен. Отсекли го, когато трябвало да монтират големия метален кръст в двора на манастира. Под дънера му открили череп. Когато антрополози го изследвали, доказали, че той датира отпреди около 750 години. Първоначално манастирът на Текето е бил монолитен. Два пъти е опожаряван. По-късно по време на турското робство, е построен дървен манастир. Той е започнал да се строи в края на 18-и век върху основите на стария манастир. Построен е на базата на ирадето на султан Селим Първи, който казва, че върху монолитни български църкви ще се правят джамии, а българите да строят манастири и църкви от дърво и половината да са в земята. За първоначалния манастир се знае, че е бил с две стаи. Местните хора разказват, че едната стая била празна. Когато идвали християни от цялата страна, те оставали да пренощуват в нея. Навремето в самата сграда на манастира е влизала водата директно от изворите. Казанджиев е открил спомените на първия свещеник на манастира още от турско робство. Споделя, че няма картина за вида на сградата от онова време. През 1909 г. оттук са минали и братя Шкорпил, които също са описали мястото и манастира. Два пъти той е възстановяван на старото си място.
В началото на 21 век на Текето отново започна да се гради манастир върху останките от средновековната сграда. Той е единственият в Добричко. Такива намерения имал още преди 20 години местният свещеник отец Иван, но не успял да ги реализира. Наново тя се родила след като през юли 2002 г. родолюбиви добруджанци съградили параклис на името на св. Пророк Илия само за 15 дни. Сега той се намира в средата на манастирската площ. Инициатори за градежа на манастира били президентът на “Добруджа зърно” АД Мария Николова, собственикът на медийна група “Добруджа” Веселин Димитров и нотариус Юлиян Димитров. През 2002 г. стартирали с 2000 лева. Реално построяването на манастира започнало в края на 2005 и началото на 2006 г. Манастирската площ е 4,7 декара и е получена след заменки с община Крушари. Комплексът съдържа църква “Свети Пророк Илия” и осем килии, игуменарна и трапезария.
На това място по традиция идват хора от близко и далече, не само за да си вземат от лековитата вода, но и да се помолят на Св. Пророк Илия. Името на пророка е избрано за манастира не само, защото той се свръзва с тези места, а и защото е покровител на небесните бедствия и закриля земята от гръмотевици, бури и урагани, а в Добруджа няма храм с името на този светец.
