Агробизнесът очаква тази година по-ниски добиви от есенниците заради сушата и екстремните метеорологични условия през пролетта. Говори се за спад на добивите до 30%, а на места реколтата е напълно изгубена. Ще бъдат ли намалени рентите в тази ситуация?
„Такава е икономическата логика. Договорите се сключват в голямата си част на база реализирана продукция. В някои части на Добруджа вече стана практика да има арендни отношения, при които договорите се сключват за дълъг период и за твърда сума. За тази година това означава невероятна грешка, защото няма как, при положение че изобщо не жънеш или жънеш 150 кг/дка, да дадеш 100 лева рента“, коментира за Про нюз Добрич Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Тя заяви, че в Добруджа през последните 3-4 години се раздават ренти, които нямат нищо общо с икономическата реалност.
„Трябва да си дадем сметка и ние като ползватели на земята, и арендодателите като собственици на земята, че рентата е много плаваща и зависи от това, което произведем ние, а то пък от своя страна зависи от природата. Защото колкото и добър стопанин да си , в такава година, в която сушата е бедствие, няма как да имаш очакване рентите да стоят на нива 80-90-100 лева“, посочи Жекова.
Миналата година средната рента за Добруджа е била 80 лева, като най-ниските раздадени са 60 лева, а най-високите – 120 лв/дка.
Радостина Жекова подчерта, че към момента земеделците са наясно с 40% от производството си, каквато част обикновено заема пшеницата в дейността на една ферма. Другите 60% са маслодайни и други култури. Затова в момента е много трудно да се каже каква ще бъде рентата. „Ако оттук нататък господ е с нас и ожънем невероятни количества слънчоглед и царевица, защо рентите да не останат на нивата от миналата година? Но ако годината продължи да бъде толкова динамична в климатично отношение и има нови сътресения, няма как да има ренти като през 2019 година“, заяви Жекова.
По принцип рентите не са реални, смята Тодор Карагюлиев от Българево, който оглежда основно пшеница и лавандула. Той казва, че рентата трябва да бъде 33% към арендодателя, а останалото да е за арендатора, но това не се случва. Производителят дава следния пример: „Средният добив миналата година от пшеницата беше 450 кг. Една трета са 150 кг, по цена 0.28 лева – това са около 50 лева. Това е реалната рента, която аз трябва да дам. Едно време когато нямаше субсидии, така се изчисляваше.“
„За съжаление, всеки арендатор иска да вземе земята на другия, а за да я вземе, обещава по-висока рента и така подлъгва собственика. В стремежа кой на кого да вземе земята, се вдигат и вдигат рентите, правят се дългогодишни договори, заверени пред нотариус. А това е земеделска земя, всичко зависи „от горе“, тази година може всичко да изгори“, обобщава ситуацията Карагюлиев.
