Иван Йоргов е на 40 години и се занимава с лозарство. Израснал е в Тервел, учил е там до 7 клас, а после – в ПМГ „Иван Вазов“ в Добрич. Всъщност Иван е завършил висшето си образование със специалност коренно различна от лозарството – „Бизнес информационни системи“ в Стопанската академия в Свищов. Работил е известно време в тази сфера в София, имал е предложения и за чужбина, но бизнесът на баща му – земеделието, го връща в Тервел. Направили проект с помощта на Службата за съвети в земеделието в Добрич, теглили кредит, имали и перипетии, но въпреки това решили със съпругата си да останат в България и да се занимават със земеделие. „Камъкът си тежи на мястото“, казва Иван. Освен грозде, семейството отглежда пшеница, слънчоглед, царевица, ябълки.
Лозовите му масиви са 130 декара. Отглежда девет сорта грозде, но основно Мерло, Совиньон блан и Мускат Отонел.
„Тази година берем по-малки количества грозде, но пък продукцията е по-качествена. Спад има най-вече при червените сортове, тъй като имаше неприятно застудяване точно при опрашването и цъфтежа на лозите. При мерлото наистина се вижда намаление в добивите. Може би са верни твърденията, че спадът е 30-40%“, казва производителят.
По думите му проблемът е не толкова в засушаването, колкото в неблагоприятните метеорологични условия при цъфтежа. „В края на април имаше освен трайно засушаване и температурни амплитуди – първо горещо, после студено, и тогава се получи едно стресиране на самите растения“, поясни Иван. За белите сортове съществено намаление в добива не е наблюдавано.
Лозарят казва, че качеството на самото грозде тази година е изключително високо. „Захарите още в началото на септември бяха високи. Все пак температурите от 35 градуса бяха проблем за муската и той не успя да вдигне повече от 21% захарност, което за него е сравнително малко. Червените сортове бяха на 24%, 26%, 27% захарност. Совиньон блан пък си е добивен сорт с високи аромати. Високите температури през деня и ниските през нощта още повече му подобри ароматите и се получи едно много високо качество. В такива сушави години добивът се редуцира, но качеството изпъква и затова виното от такива години е по-качествено, по-търсено и по-скъпо“, казва Йоргов.
Тази година за първи път производителите на грозде имаха възможност да кандидатстват за държавната помощ de minimis, която заедно с мерките за COVID подпомогнаха този бранш. „Тези мерки дойдоха съвсем навреме. Смятам, че де минимис за лозарите трябва да стане постоянна мярка, тъй като ние получаваме само европейска субсидия за декар, която е около 23 лева. Нямаме национални доплащания. В същото време зърнопроизводителите получават по-високи европейски субсидии, а и се подпомагат от държавата. А за лозарското стопанство са нужни много средства. Смятам, че държавата трябва да направи повече за този сектор, ако иска да се запази производството. Местните производители са важни, за да се задоволява и местният пазар, а не да се надяваме само на големи производители, които не знаем какво качество предлагат“, посочи лозарят.
Цените в бранша се подбиват от дъмпинг. Сред колегите на Иван се коментирало, че сериозна част от големите винзаводи купуват или вино, или шира от Молдова, Румъния и Македония, пълнят бутилки и ги продават като българско вино. „Ние в България си имаме законодателство, което ни забранява да използваме много препарати, защото вредят на пчелите, на хората. А какви препарати използват в чужбина не мога да кажа. При нас цените на торовете и препаратите са високи и себестойността на произведеното грозде е около 0.40 лева на килограм. Докато вносната шира е на 1 лев, а ние целим гроздето да продаваме на тази цена, за да има печалба и да правим инвестиции“, коментира Йоргов.
Той вече е приключил с гроздобера. Има винопроизводители, с които търгува. По думите му изкупната цена за килограм варира в зависимост от сортовете и качеството между 0.60 лв. и 1 лв.
За бизнеса и за пълноценния живот на семейството му в малкия град Иван споделя: „Не сме направили грешен избор, че останахме в Тервел и се занимаваме със с земеделие. Чувстваме се добре, спокойни. Почти всичко, което ядем, ние си го произвеждаме, държим много на качеството на храната. Да, в малко населено място сме и често приятели от София и чужбина ни питат как си прекарваме времето, как се забавляваме. Ние се чувстваме добре тук, караме колелета, разхождаме се из парковете, тичаме – нещо, което в големия град е малко трудно да се случи. Така че сме намерили нашия си начин.“
