В област Добрич хората масово се местят да живеят от града в селата. Това сочат обобщените данни на Териториалното статистическо бюро-Североизток за 2019 година.
Тази тенденция за Бранище е много отдавна, поне от десетина година, сподели за Про Нюз Добрич кметът на добричкото село Бранище Димитър Николов. Към момента нямаме нито една празна къща, в която да не живее никой, посочи той. По думите му преселването на хора в селото се е засилило от началото на пандемията. Особено голямо било в лозята на Бранище – голяма част от хората са се регистрирали и преместили да живеят там. До преди време там имало къщи, които се продавали и хората са отивали да живеят в Добрич, а сега ставало обратното – връщали се на село. Ако в лозята до м. г. са живеели 20 семейства целогодишно, то сега са 50-60. През лятото в Бранище има и много деца, които са при бабите и дядовците си, улиците и площадките са пълни, до 23 часа бягат, играят, разказва кметът.
Според него, хората, които се местят да живеят в Бранище, предпочитат да строят пред това да купуват готови къщи. „Купуват стари къщи, събарят ги и строят. Ако има празен парцел, още по-добре, по-евтино им излиза”, обяснява Николов.
По думите му цените са много високи. Рекордът е на къща, закупена за 380 000 евро. Последната сделка била за 220 000 лева, за сравнително нова къща, с не голям двор – от 300-400 метра. Почти няма двор, в който да няма някаква зеленина от рода на райграс, споделя кметът. „Но почти няма и двор, в който да не са засадени 5 корена домати, все пак е село”, посочва той. Има и къщи с големи дворове, например един от жителите на Бранище се и направил в двора складова база, защото е земеделски производител.
Димитър Николов разказва, че най-голямата къща в селото е на три етажа, с многобройни стаи, с вътрешен басейн. На Нова година обитателите й празнували в топлата вода. Още пет къщи в селото са с басейни в двора за летния период. Кметът обяснява, че не става дума за детски надуваеми басейни с три кубика вода, а за такива, които събират 30-50, 100 кубика. Лятно барбекю има във всеки двор, някои поставят соларни панели. Доста хора пък си правят сондажи за собствени нужди.
Новите жители на Бранище са предимно млади хора, споделя кметът. Те са от обикновени хора до прокурори, доктори, съдии. Има и чужденци – германка, французин, хора от Шотландия, Англия, от африканска държава. Някои живеят за постоянно в селото, други само през летния период.
Бранище е изключително близо до Добрич. Според кмета от ЖК „Добротица” да кметството разстоянието е 3 км и 100 метра. А от табела до табела – 1 км и 700 метра. Николов посочва, че много от магазините в Добрич са съсредоточени в района в близост до Бранище – „Мосю Бриколаж”, „Технополис”, „Юск”, „Депко”, строителни борси и други. Близо се намират и „СБА”, „Лидл”, „Кауфланд”. „На мен ми е по-близо да си купя болтче от „Мосю Бриколаж” от Бранище, отколкото на някой, който живее в ЖК „Балик”, посочва Николов. Близо е и ОУ „Хан Аспарух”, където основно записват децата си хората, които живеят в селото.
Добрата инфраструктура също привлича хората в Бранище. Около 70 процента от уличната мрежа е изцяло преасфалтирана. Предстои през следващата седмица монтирането на Лед-осветление. Привлекателно е и заради намиращата се на стратегическо место бензиностанция. В селото има и две сгради с осем казана за варене на ракия.
Димитър Николов споделя, че по принцип първият път, който се затваря зимно време, е Добрич-Албена. Но участъкът Добрич-Бранище винаги е почистен.
Село Бранище е тихо, кротко, хората са интелигентни и възпитани, посочва кметът. По думите му няма пиянски истории и междусъседски дрязги. Няма и престъпност – колата му стои пред кметството по цял ден отключена.
Като единствен проблем Николов посочва липсата на заведение, където хората да си пият кафето. Имаме нужда, допълва той.
