Площите, засети с леща в страната, намаляват, а земеделците все по-често се отказват от тази култура. Причината – тя има висока себестойност, капризна е, а цената й се подбива от евтин внос от Канада и Русия. Преди 4-5 години в България нивите с вкусната протеинова култура са били около 40 000 декара. Колко са те тази година в област Добрич? На това питане на Про Нюз Добрич от земеделското министерство отговориха, че към момента няма постъпила информация за засети площи с леща на територията на областта. Не можем да кажем защо културата не се наблюдава от министерството, но се свързахме с двама производители от Каварненско – Станка Димитрова, председател на ЗК „Клас“ в с. Селце и д-р Кралю Кралев, председател на кооперация „Асен Първи“ в с. Белгун.
За да си получат зелените директни плащания, земеделците трябва да осигурят площи с култури, благоприятни за околната среда. Такива са протеиновите култури – леща, нахут, грах. „Имаме изисквания за зелени площи и за да ги покрием, смятам, че лещата е най-добрата култура. Тя обогатява почвата с азот и е добър предшественик за пшеница и ечемик. Капризна култура е, но основната причина площите да намаляват е, че пазарът е несигурен и нестабилен. Вносът подбива цените. Миналата година, когато идваха търговците, ни казаха, че им е по-изгодно да внесат по-евтина леща от Канада“, казва Димитрова. В кооперацията й се отглеждат малко над 300 дка с леща.
Цената, на която продали реколтата миналата година, е 0.80 лв/кг. „Чудя се как се внася чак от Канада на по-ниска цена. Явно имат огромни субсидии и отглеждат големи количества, иначе нямам обяснение“, смята Димитрова. Тя разказва, че сеят леща от четири-пет години. Първата година изкарали много висок добив /в добра година се изкарват 170-200 кг. от декар/ и я продали на висока цена – 1.70-1.80 лв/кг. После обаче цената паднала до 0.60- 0.80 лв., защото търговците казвали, че не им е изгодно да купуват българска леща, въпреки че тяхната, сорт „Елина“, е била качествена и много добре почистена.
„Една година се бяхме отказали, но на следваща пак сяхме. Миналата година беше много лоша, в сушата нищо не изкарахме. В нормална стопанска година с валежи добивите са високи, а продуктът е много добър – увира много лесно. При суша увира трудно“, обяснява земеделката.
„Културата има висока себестойност и земеделците все по-рядко я сеят. От много години отглеждам леща и миналата година почти бях готов да се откажа. Оставих я, понеже я регистрираме като азотофиксираща. Почти няма печалба, държим я заради зелените изисквания. Аз ора, изразходвам по 3 литра нафта на декар, по 2 лева – ето ти 6 лева. Отделно са другите разходи. Магазинът печели повече от мен, който я произвеждам. Освен това канадската леща е фуражна, не като нашата“, посочи д-р Кралев. В ЗК „Асен Първи“ са засети 220 дка с леща и 400 дка с нахут.
Според земеделците площите с леща в цялата страна падат. Те съдят за това по размера на субсидията. Плащането за 2020 г. беше 25 лв/дка, докато в предишни години тя е била по 13-15 лв. Това означава, че след като сумата се увеличава, площите са намалели, тъй като държавата има определен фиксиран бюджет и го разпределя спрямо декарите.
В района на Каварна производителите на леща са не повече от четирима-петима. В добрите години цената килограм българска леща е бил 1.50-1.70 лв., а напоследък – 0.80-1.00 лв. Производителите казват, че освен че лещата обогатява почвата с азот, тя подобрява и структурата й, но проблемът са неравномерните валежи. Тя е много чувствителна в един строго определен момент от вегетацията и когато формира цветовете. Ако дъждът ги събори, те не се опрашват и не създават плод. Миналата година добивът бил едва около 30 кг/дка. Затова я отбягват земеделците, защото търсят нещо сигурно, за да нямат проблеми и с рентите.
