24 са лечебните растения, които са забранени за бране от естествените им находища в България за стопански цели. Това сочи заповед на Министъра на околната среда и водите от 25 февруари 2021 година, основана на Закона за лечебните растения. Тези билки могат да се събират само за лични нужди.
Това са Бенедиктински трън или пресечка, Волски език, Горицвет пролетен, Дилянка лечебна или валериана, Залист бодлив, Изтравниче или страшниче, Исландски лишей, Исоп лечебен, Какула едроцветна, Копитник, Мечо грозде, Момина сълза, Оман бял, Папаронка жълта или жълт мак, Пелин сантонинов, Пищялка панчичева, Плаун бухалковиден, Риган бял, Ружа лечебна, Салеп, Смил жълт, Хуперция иглолистна, Цистозира.
Мурсалският чай също е в списъка, но той забранен е за бране дори и за лична употреба, тъй като естествените му находища са застрашени.
За други 11 билки всяка година МОСВ определя допустимите за събиране количества, извън националните паркове. Това са червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, бял пелин, еньовче, лудо биле, ранилист, решетка, лютива тлъстига, кисел трън и шапиче.
Според Закона, лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване, като част от естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност.
„Билки за лични нужди“ са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва:
а) корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг;
б) стръкове – до 2 кг;
в) листа – до 1 кг;
г) кори – до 0,5 кг;
д) цветове – до 0,5 кг;
е) семена – до 0,1 кг;
ж) плодове – до 10 кг;
з) пъпки – до 0,5 кг;
и) талус – до 1 кг.
Към Закона за лечебните растения има списък, в който са изброени над 730 билки, които попадат под разпоредбите му.
Целта на ограничението е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата.
