„Трябва да се гарантира достатъчно подкрепа за сектора в този труден момент. Предлагаме да се повишат индивидуалните и национални тавани по de minimis и да се продължи извънредната подкрепа“. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Министър Иванов заяви подкрепа за Предложението на ЕК за делегиран регламент, целта на който е да предостави извънредна подкрепа за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор в условията на криза.
„Считаме обаче, че заложените първоначални критерии за допустимост биха затруднили ефективното прилагане на регламента в България. Това би ограничило кръга на земеделските производители, които могат да се възползват от подпомагане, и има опасност част от най-уязвимите стопанства да останат без подкрепа“, каза още той. Аграрният министър обясни, че България подкрепя мерки, предложени от ЕК, като завишаване на авансовите плащания и дерогациите, свързани с условията за прилагането на зелените директни плащания за година на заявяване – 2022 г.
Министър Иванов обясни, че България приветства също така включването на секторите земеделие, рибарство и аквакултури във Временната рамка за държавни помощи, с мерки за осигуряване на ликвидност, подобни на тези във временната Ковид рамка. По думите му опитът на България показва, че този инструмент е подходящ за осигуряване на навременна и таргетирана подкрепа на сектори, при които смущенията са най-изразени. Той обясни обаче, че предложеният в проекта максимален таван от 20 000 евро на предприятие е значително по-нисък от заложения във Временната Ковид рамка. „Този таван е твърде нисък и няма да позволи на държавите членки да подкрепят в достатъчна степен засегнатите сектори. Предлагаме по тази мярка изобщо да няма таван, или ако има такъв, той да бъде значително завишен. По този начин секторът ще може да бъде подпомогнат адекватно на създалата се ситуация“, каза още той.
Министърът на земеделеито коментира, че към настоящия момент България е достигнала националния си таван по отношение на помощта de minimis в селскостопанския сектор, поради което тази възможност на подпомагане не може да бъде ефективно използвана. „В същото време считаме, че това е ефикасен инструмент, който предоставя възможност на държавите членки бързо да се справят с краткосрочните отрицателни последици, произтичащи от неочаквани събития. В тази връзка предлагаме да се повишат индивидуалните и национални тавани“, каза още той.
Министър Иван Иванов се изказа и в подкрепа на прилагането на нова извънредна мярка или продължаване на прилагането на извънредната подкрепа за земеделските производители и малки и средни предприятия със средства от ПРСР.
По време на заседанието беше обсъдено и състоянието на сектор „Рибарство“. От страна на България беше заявена позицията, че настоящата безпрецедентна ситуация, свързана с продължаващия ръст на производствените разходи, в съчетание със силно изразените негативни ефекти от войната в Украйна изправя черноморския регион и в частност – българското рибарство, включително секторите на аквакултура и преработка, пред все по-сериозни предизвикателства. В българската позиция се посочва, че трябва да се търсят спешни и адекватни решения с инструменти за покрепа от стария и новия фонд за морско дело и рибарство, които следва да компенсират и смекчат негативното въздействие на посочените процеси.
По време на Съвета по земеделие и рибарство министър Иванов проведе разговри с министрите на Франция – Жулиен Денорманди (ротационен председател на Съвета), на Румъния – Адриан Чесною, на Дания – Расмус Прен, на Хърватия – Мария Вучкович и на Гърция – Георгиус Георгантас.
